Рита Родригес кимна и се постара да не покаже задоволството си, че Саймън не поддържа с първоначалната си категоричност становището, че Катлийн е убийцата на съпруга си.
≈ 38 ≈
В сряда следобед главният помощник-прокурор Питър Джоунс седеше в кабинета си, натъпкан с папки от пода до тавана, и се опитваше да асимилира току-що получената информация от Бенет и Родригес. За него беше очевидно както мнението на Рита, че са арестували невинен човек, така и колебанието на Саймън дали Катлийн Лайънс наистина е убийцата.
Джоунс, четирийсет и шест годишен, висок, малко грубоват, но привлекателен, работеше в прокуратурата от двайсет години и се надяваше да получи най-високия пост, когато шефът му се пенсионира след пет месеца. Репутацията му на агресивен, ала справедлив юрист му даваше всички основания да вярва, че той е най-силната кандидатура. Сега обаче го обзе ужас. Замисли се за седемдесет и две годишната си майка с признаци на ранна деменция. При мисълта да я отведат с белезници за престъпление, което не е извършила, гърлото му пресъхна. Образът на изплашената и замаяна Катлийн Лайънс, разтреперана пред съдията, изгаряше съзнанието му.
„Ако сме допуснали грешка, медиите ще са във възторг – помисли си той, докато капки пот избиваха по челото му. – Ще публикуват снимки на една напълно безпомощна жена и ще се наложи да забравя за новия пост. Но, от друга страна, прегледах всички улики изключително внимателно – напомни си – и продължавам да вярвам, че тя го е извършила. За бога, именно нея я завариха в килера е пистолет в ръка и покрита с кръвта на жертвата!
Сега обаче, когато се оказа, че гледачката е бивша престъпница и е изчезнала, картината е съвършено различна призна пред себе си той.
Звънна вътрешната телефонна линия. Канеше се да предупреди секретарката си да не го свързва с никого, ала тя го изпревари със съобщението, че го търси някой си господин Джошуа Шулц, адвокат от Манхатън, и иска да говори с него за случая „Катлийн Лайънс“.
— Имал важна информация за теб, Питър. Поне така твърди – добави тя скептично. – Ще приемеш ли обаждането?
Какво ли още предстои, помисли си той и въздъхна.
— Свържи ме. Нанси. – След секунда се представи делово: – Главен помощник-прокурор Питър Джоунс на телефона.
— Първо, господин Джоунс, благодаря, че приехте обаждането ми – заговори ласкав глас с нюйоркски акцент. – Казвам се Джошуа Шулц и съм защитник по наказателни дела в Манхатън.
— Да, чувал съм за вас – отвърна Питър, а наум си рече: „И то, че не си толкова добър“.
— Господин Джоунс, разполагам с информация от огромно значение за случая с убийството на Джонатан Лайънс. Поне аз мисля така. Защитник съм на Уоли Грубер, обвинен за обири в Ривърдейл и Махуах. Клиентът ми е задържан в затвора на остров Рикерс и е призован да се яви и в Ню Джързи за обира в Махуах.
— Случаят ми е добре известен – прекъсна го сухо Питър Джоунс.
— Клиентът ми е съвършено наясно с колко солидни доказателства е подплатено вашето обвинение. Да, негови отпечатъци са намерени на местопрестъплението. В момента нюйоркската полиция провежда разследване и на други обири, при които собствениците са паркирали колите си в гаража в Манхатън, където работеше господин Грубер, преди да бъде арестуван.
— Продължавайте – насърчи го Питър, без да разбира каква насока ще вземе разговорът.
— Господин Джоунс, моят клиент ме уведоми, че докато е бил на втория етаж в дома в Махуах по време на обира, е чул изстрел от съседната къща. Отишъл до прозореца и видял човек да се отдалечава тичешком. Засега няма да уточнявам дали е бил мъж или жена, но главата и лицето на човека са били увити с шал, който се развързал при бягството, и клиентът ми е видял лицето му съвсем ясно, защото уличната лампа на алеята осветявала добре района.
Последва дълга пауза. Питър Джоунс смилаше факта, че Шулц очевидно говори за убийството на Джонатан Лайънс.
— Какво се опитвате да ми кажете? – строго попита той.
— Господин Грубер е видял снимката на Катлийн Лайънс във вестника и е категоричен: не тя е бягала от къщата. Убеден е, че ако седне със служебен художник, ще му помогне да направи доста точна скица на въпросния човек. В замяна на сътрудничеството си той, разбира се, очаква значителна помощ от вас, за да бъдат намалени присъдите му и в Ню Йорк, и в Ню Джързи.
Питър усети как светът, който градеше, се срива.
— Звучи доста удобно, че господин Грубер е бил там точно в нощта на убийството – отбеляза той саркастично. – Собствениците на къщата са отсъствали няколко седмици и обирът може да е бил извършен по всяко време през онзи период.