— Но не е бил извършен, както вие казвате, по всяко време през онзи период. – Тонът на Шулц прозвуча не по-малко саркастично. – Направен е по времето, когато е бил убит Джонатан Лайънс. Разполагаме и с доказателство. През онази нощ господин Грубер е отишъл до Ню Джързи със своята кола, но с откраднати регистрационни номера и открадната електронна карта за плащане на магистралната такса. По мое искане братовчед му донесе номерата и картата от тайник, използван от господин Грубер. Те са у мен. Картата е на името на някой си Оуен Морли, дългогодишен клиент на гаража, където е работил господин Грубер. През целия месец господин Морли е в Европа. Проверката на картата ще покаже, че през онази вечер е платено с нея, което ще потвърди думите на клиента ми, че е минал по моста „Джордж Вашингтон“ от Ню Джързи към Ню Йорк приблизително четирийсет и пет минути след като Джонатан Лайънс е бил застрелян.
Питър Джоунс се насили да подбере внимателно думите си и гласът му да прозвучи спокойно:
— Господин Шулц, нали разбирате в каква степен достоверността на казаното от клиента ви е съмнителна? Въпреки това съм морално задължен да го разпитам. Ще видим докъде ще стигнем. Възможно е по онова време господин Грубер да е бил там, но кое ми гарантира, че няма да опише произволно лице, което уж е видял да напуска дома на семейство Лайънс?
— Господин Джоунс, следя този случай още преди господин Грубер да потърси услугите ми. Ако госпожа Лайънс не е замесена, изстрелът най-вероятно е от близък на жертвата. Според публикуваното досега няма следи от нахлуване с взлом. Вярвам, че ако се направи портрет по описанието, лицето ще бъде разпознато от близките и приятелите на жертвата.
— Както току-що отбелязах – сряза го Питър. – съзнавам моралното си задължение да го изслушам, но предварително не ви обещавам нищо. Искам да разговарям с господин Грубер и да видя регистрационните номера. Ще проверим удържаните такси от картата на господин Морли. По-късно ще решим дали да го свържем със служебния художник и ако това стане, накъде ще ни отведе скицата. Давам ви дума, че всяко значимо сътрудничество ще бъде оповестено на съдиите, които ще произнесат присъдите. На този етап обаче категорично отказвам да се обвързвам с друго.
Изведнъж Шулц заговори грубо и с леден тон:
— Не вярвам господин Грубер да откликне на толкова неопределено предложение. По-добре е да предам тази информация на господин Скот, който представлява Катлийн Лайънс. По ирония на съдбата именно той е жертвата на обира и вероятно ще се наложи да посъветва госпожа Лайънс да си потърси друг адвокат. Четох, че семействата са близки, и в такъв случай всяка информация в полза на тази невинна жена ще бъде добре дошла. А и не се съмнявам, че господин Скот ще изтъкне пред съдиите от какво значение е сътрудничеството на моя клиент
Питър долови намерението на Шулц да прекъсне разговора.
— Господин Шулц – каза той натъртено, – и двамата сме юристи с опит. През живота си не съм виждал господин Грубер, но той несъмнено е престъпник и търси изгода за себе си. Би било напълно безотговорно от моя страна в този момент да дам конкретни обещания и това ви е пределно ясно. Ако получената информация се окаже важна, съдиите ще бъдат уведомени за това, уверявам ви.
— Не е достатъчно, сър – възрази Шулц. – Предлагам следното: ще изчакам два дни, преди да вляза във връзка с господин Скот. Добре е да обмислите предложението ми. Ще ви звънна отново в петък следобед. Приятен ден.
≈ 39 ≈
В сряда сутринта един от телефоните на Лилиан с предплатени минути звънна в шест часа. Тя знаеше кой се обажда и се пресегна през възглавницата, за да вземе апарата от нощното шкафче. Макар и вече будна, беше й неприятно да я безпокоят толкова рано. Нейното „ало“ прозвуча рязко и недружелюбно.
— Лилиан, снощи звъня ли ти Ричард? – попитаха я със студен и почти заплашителен тон.
Лилиан се поколеба дали да не излъже, но реши, че не си заслужава.
— От Джонатан е разбрал, че пергаментът е у мен – изстреля на един дъх. – Ако не му го продам, ще се обади в полицията. Съзнаваш ли какво означава това? Наложи се да призная на ченгетата за вечерята в „Алдо и Джани“, а ресторантът е само на двайсет минути път от къщата му в Ню Джързи. Ние знаем, че Катлийн го е убила, но ако Ричард съобщи на полицията за пергамента, има риск нещата да се объркат: да ме заподозрат, че съм отишла в къщата, Джонатан ме е пуснал, а аз съм го застреляла и съм взела документа.
— Изпадаш в истерия и правиш абсурдни умозаключения – сряза я събеседникът й. – Лилиан, колко ще ти плати Ричард?