— Два милиона долара.
— Аз ги предлагам четири. Защо постъпваш така?
— Не разбираш ли защо?! – изкрещя тя. – Ако не го продам на Ричард, той ще отиде при детективите. Вече е виждал пергамента. Вярва на преценката на Джонатан, че е автентичен. Джонатан му е казал, че ми го е дал. И Ричард, естествено, ще отрече да е правил опит да го купи от мен. Напротив, ще настоява, че ме е убеждавал да го върна.
— Ричард вече отрече и пред Марая, и пред детективите снощи някога да е виждал пергамента. Промени ли версията си, ще започнат да го подозират. Той блъфира, така че му кажи да се разкара.
Лилиан се надигна и седна в леглото.
— Имам ужасно главоболие. Няма да издържа още дълго. Излъгах ченгетата, че Джонатан е възнамерявал да се измъкне, за да се срещнем вечерта, когато са го застреляли. Пред Алвира отрекох да съм разговаряла е него през последните пет дни преди смъртта му и тя несъмнено вече го е споделила с Марая и полицаите.
— Лилиан, изслушай ме. Имам план, с чиято помощ ситуацията ще стане печеливша за теб при всички обстоятелства. Ще ти дам четири милиона за пергамента. Забаламосай Ричард да изчака до петък. Ще уредя първокласен специалист да направи идеално копие върху пергамент отпреди две хиляди години. Ти го даваш на Ричард, той ти плаща два милиона и така получаваш шест. Те ще пресушат сълзите ти за Джонатан. Когато Ричард открие, че е фалшификат, просто ще сметне, че Джонатан е сгрешил. Какво очакваш да направи? Да се обърне към полицията ли? Така здравата ще загази. Не забравяй, че говорим за пергамент, откраднат от Ватиканската библиотека. Ще се наложи скъпият Ричард просто да преглътне случилото се.
Шест милиона долара, помисли си Лилиан. Ако преустанови преподаването, би могла да пътува. Кой знае – може да срещне симпатичен мъж, който няма луда съпруга?
— Къде е пергаментът. Лилиан? Искам го днес.
— В трезора ми в банката, на две преки оттук.
— Полицията може да извади заповед за обиск и на апартамента ти, и на трезора на твое име, предупредих те. Трябва да махнеш пергамента оттам веднага. Бъди в банката при отварянето в девет часа. Дори не си помисляй да го отнесеш в апартамента си. Ще ти звънна след час, за да ти кажа къде ще се срещнем.
— А четирите милиона долара? Кога и как ще ги получа?
— Ще ги прехвърля в презокеанска сметка и когато в петък сутринта ти дам копието, документацията на твое име ще бъде готова. Виж, Лилиан, трябва да си вярваме взаимно. Всеки от нас би могъл да натопи другия. Ти искаш парите, а аз – пергамента. В петък следобед ще дадеш на Ричард фалшификата и ще си вземеш парите от него. Така всички ще сме щастливи.
≈ 40 ≈
Катлийн седеше в леглото. Пред нея имаше поднос е чай, сок и препечени филийки. Ароматът на препечения хляб извика в съзнанието й спомен как седи на масата в трапезарията вкъщи с Джонатан. Той и сега беше с нея, но не я поглеждаше. Седеше на стола до леглото, а главата и ръцете му бяха отпуснати в скута й.
Всеки момент ще започне да кърви, помисли си тя.
Блъсна рязко подноса, без да се интересува дали медицинската сестра ще го грабне навреме, за да не се разлеят чаят и сокът.
Нечий глас попита:
— Какво искаш, Катлийн? Защо правиш това?
Сграбчила възглавницата, Катлийн се мъчеше да свали калъфката.
Не си даде сметка, че сестрата се опитва да я спре, но после отстъпи назад.
С треперещи пръсти Катлийн свали калъфката и я омота около лицето си.
— Катлийн, уплашена си. Какво те стресна?
— Не виждам лицето му – простена Катлийн. – Може би, ако не види моето, няма да застреля и мен.
≈ 41 ≈
В девет без петнайсет в сряда сутринта Лойд Скот се отби при Марая. Звънна още в осем и половина с надеждата да е станала.
— Лойд, пия втората си чаша кафе – увери го тя. – Мини насам. И без това щях да ти се обадя. Редно е да знаеш някои неща.
Завари я в салона да подрежда папки по масата.
— Дадох почивен ден на Бети – обясни тя. – Снощи остана до късно, защото имах гости за вечеря. Откакто татко почина, тя буквално живее тук, но е време всички да се върнем към онова, което се нарича „нормално“.
— Така е – съгласи се Лойд. – Марая, нали помниш, че се канех да направя справка за Рори Стейджър? Справката пристигна. Истинското й име е Виктория Паркър и е лежала в затвора. Прекарала е седем години в затвор в Бостън, защото откраднала пари и бижута от възрастна дама, която я наела за гледачка.
— Снощи двамата детективи бяха тук. Казаха ми за затвора, но ми казаха и друго – Рори е изчезнала. Интересуваха се дали съм се чувала с нея. Не съм, разбира се.