Лойд Скот бе придобил способността да запазва безизразна физиономия в съда дори когато важен за него свидетел кажеше нещо неочаквано при кръстосания разпит. Въпреки това сега бледосините му очи се разшириха и той несъзнателно приглади оскъдните си кичури коса.
— Изчезнала? Изчакай секунда. Сега се връщам.
С фамилиарността на стар познат отиде в кухнята, наля си кафе, върна се в салона и седна. Марая обясни набързо как Рори не се е явила на среща за вечеря с приятелка и не отговаряла на мобилния си телефон, но когато портиерът отворил апартамента и, всичко изглеждало наред.
— Лойд – продължи тя, – възниква въпрос: Рори самоволно ли е изчезнала, или й се е случило нещо. Странно – добави, – към Рори никога не съм изпитвала симпатията, която храня към Дилия, гледачката през почивните дни. Същевременно признавам, че Рори се грижеше добре за мама. Катлийн я слушаше. Налагаше се Дилия да я умолява да си вземе душ или да си изпие лекарствата, но с Рори никога не спореше.
— Рори е крала от работодателката си в Бостън – напомни Лойд. – Има ли вероятност да е крала и тук, а сега да се страхува, че ще я заловят?
— Татко щеше да забележи, ако от портфейла му липсват пари. Бети купува храната с кредитна карта. Бижутата на мама са в трезор. Веднъж татко я завари как се готви да ги изхвърли, затова ги прибра. – Тонът на Марая стана напрегнат. – Хрумна ми нещо. Рори вероятно е дочула татко да говори за пергамента по телефона в кабинета си. Снощи на вечерята Ричард, Грег, Албърт и Чарлс потвърдиха, че татко им е звънял и им е казал за документа. Мама обожаваше да седи в кабинета с татко, а Рори постоянно се навърташе около нея. Да предположим, че след като татко е умрял, Рори е взела пергамента и е намерила купувач за него. Това би обяснило изчезването й.
— Допускаш ли да се е случило? – попита Лойд изумен.
— Знаем, че е крадла. – За момент Марая извърна глава и се загледа през прозореца. – Цветята така хубаво са нацъфтели – отбеляза тя. – А само след броени седмици някои ще увехнат. Гледах как татко ги сади през юни. Излязох с намерението да му помогна, но той ме отпрати. Точно бях подметнала нещо язвително по адрес на Лилиан. Обърна ми гръб и продължи да сади сам. Господи, Лойд, защо не може да върнем обратно някои от изречените тежки думи!
Тя въздъхна.
— Марая, чуй ме. Бях близък с баща ти. Ти беше гласът на неговата съвест. Съзнаваше, че не бива да има връзка с Лилиан. Знаеше колко огорчава това Катлийн и теб. Не забравяй, съседи сме от двайсет години и сме свидетели колко много се обичаха с майка ти.
— Въпреки това ми се ще да бях проявила по-голямо разбиране. Всъщност, ако не се бяха появили онези проклети снимки, мама и аз щяхме да тънем в неведение за връзката на татко с Лилиан и щяхме да сме доста по-щастливи. Винаги съм гледала на Чарлс и Лилиан като на двойка. Тя явно е и добра актриса и затова искам да поговорим. – Марая погледна Лойд право в очите. – От убийството насам не спирам да мисля и съм готова да се обзаложа, на каквото пожелаеш, че татко е дал пергамента на Лилиан за съхранение. Дали е скъсал или не с нея след посещението си при отец Ейдън в сряда преди две седмици не е известно, но Лилиан е уверила Алвира, че през следващите пет дни не се е виждала с татко.
— Вярно – кимна Лойд. – Ако има нещо, в което да съм сигурен, то е, че Алвира отлично чува какво й се казва.
— Виж, да предположим, че са се скарали. Може Лилиан да е отказала да му върне пергамента. Или да не го е държала в апартамента си. Например да го е оставила на съхранение в трезор?
— Значи според теб пергаментът е у нея?
— Залагам си живота, Лойд, помисли: ако татко е сложил край на връзката им, тя е била наранена и сърдита. Видях онези снимки. Изглеждаха влюбени. Татко е взел пет години от живота й, а после я изоставя. Навярно смята, че й е длъжник.
Лойд помълча, докато реши как да формулира хрумналата му идея.
— Да допуснем, че в понеделник вечерта Лилиан е дошла тук, за да върне пергамента. Нямало е гледачка. Възможно ли е баща ти да я е пуснал, да са се скарали и тя да е натиснала спусъка?
— Като изключим непоколебимата ми убеденост, че мама е невинна, всичко е възможно – отвърна Марая. – Днес сутринта ще отида с колата до Ню Йорк и ще си поговоря с Лилиан. Баща ми е открил свещен и безценен документ, който принадлежи на църквата и на поколенията. Те имат право да го видят във Ватиканската библиотека. Каквото и да се случи, ще се погрижа да го получат обратно. – От очите й закапаха сълзи. – Ако съумея да си върна писмото от Христос до Йосиф от Ариматея и да го пратя, където му е мястото, знам, че татко ще го узнае и ще ми прости всички заядливи забележки, които му отправях през последната година и половина.