≈ 42 ≈
В сряда в осем и половина сутринта Алвира и Уили седяха в колата си, паркирана срещу входа на кооперацията на Лилиан.
— Има само един вход – каза Алвира по-скоро на себе си, отколкото на Уили, вдълбочен в „Дейли Нюз“.
— Дано ченгетата не ни отпратят. Ще изчакам до девет, ще вляза и ще се представя на портиера. Щом ме свърже с Лилиан, ще й съобщя, че разполагам с информация и само от нея зависи да си спести бъдещо компрометиране.
Това изявление се оказа достатъчно, за да привлече вниманието на съпруга й. Дотогава четеше на спортната страница коментарите за оспорваната борба в мача между „Янкис“ и „Ред сокс“ от Бостън.
— Не ми каза, че знаеш нещо изобличаващо – изненада се той.
— Не знам – отвърна Алвира делово, – но ще я накарам да мисли, че е така. – Тя въздъхна. – Обичам лятото, но съм доволна от захлаждането напоследък. Независимо от леките ми дрехи и включения климатик все едно съм завита с одеяло.
След вкусната и изобилна храна по време на круиза панталонът на памучния й костюм леко я стягаше, а белите корени на боядисаната й в червено коса се показваха издайнически като плевели. Но какво можеше да направи? Дейл фризьорът й – беше във ваканция.
— Не знам как допуснах да порасне толкова, а Дейл ще отсъства още цяла седмица – продължи тя разсъжденията си на глас. – Съвсем заприличах на старица.
— Винаги изглеждаш прекрасно, скъпа – увери я Уили. – Ти и аз поне имаме още коса. Адвокатът на Катлийн е симпатичен, но би било по-добре да се откаже от трите редки кичура, които приглажда на темето си. Тогава поне ще прилича на Брус Уилис… – Уили рязко смени темата: – Алвира. Лилиан излиза.
— О, не! – простена Алвира, като видя как стройната Лилиан Стюарт по анцуг и с маратонки стъпва на тротоара и поема надясно. От лявото й рамо висеше раничка, а под дясната подмишница стискаше платнена торба.
— Последвай я. Уили – нареди Алвира.
— Скъпа, по Бродуей движението е натоварено. Не знам дали ще успея да я следвам дълго. Ще се наложи да се движа бавно, а така ще препреча пътя на половината таксита и автобуси в Ню Йорк.
— Уили, тя пое на север. Явно ще върви поне до следващата пряка на Бродуей. Избързай и завий на ъгъла. Там ще спреш. Всички го правят. Защо не и ти?
С пълно съзнание колко е безсмислено да спори, Уили постъпи както му нареди жена му. Лилиан стигна пресечката, но не прекоси, а сви надясно.
Малко след като задминаха ъгъла, Алвира нададе тържествуващ вик.
— Виж, Уили! Влиза в банката. Обзалагам се, че ще отвори трезора си, а когато излезе, в платнената торба ще има нещо. Прие предложението на Ричард за два милиона, нали помниш? Как не ги е срам и двамата!
Уили отново спря. Тук това бе напълно забранено, но той се намираше доста близо до входа на банката. Секунди по-късно на стъклото се почука и се мерна навъсено лице.
— Карайте, сър – нареди полицаят. – Тук не се спира.
Уили нямаше избор.
— Какво да направя, скъпа? Няма къде да паркирам наблизо.
Алвира вече отваряше вратата.
— Обиколи квартала. Аз ще сляза тук, ще се скрия зад сергията с плодове и ще я проследя, когато излезе. Сигурно ще се върне в апартамента или ще отиде да се срещне с Ричард. Ако се наложи да я последвам, преди да си се върнал, ще ти звънна по мобилния.
Тя потъна в тълпата, а полицаят отново се появи на прозореца и настоя Уили да потегля.
— Добре, добре – промърмори той. – Тръгвам.
≈ 43 ≈
В девет сутринта Ричард влезе във финансовата къща за управление на средства „Робъртс и Уайлдинг“ на Чеймбърс Стрийт. Разпореди се да изтеглят два милиона долара от попечителския му фонд и да ги прехвърлят по сметката на Лилиан Стюарт.
— Ричард, както вече говорихме, имаш право само веднъж да изтеглиш няколко милиона долара, без да бъдеш обложен с данъци. Сега ли ще използваш това си право? – попита Норман Удс, неговият финансов съветник.
— Да, сега – отвърна Ричард.
Даваше си сметка, че е доста нервен, но се стараеше да го прикрива.
Удс – белокос, облечен както винаги в тъмносин костюм, бяла риза и синя вратовръзка – скоро щеше да навърши шейсет и пет и да се пенсионира. На върха на езика му беше да попита: „Ричард, романтично ли си обвързан с тази дама? Родителите ти много биха се радвали“, но се въздържа, защото определено не беше в стила му.
Лицето му остана безизразно, докато потвърждаваше, че когато Ричард му даде номера на сметката на госпожица Стюарт, парите ще бъдат прехвърлени.