В дванайсет и двайсет Грег влезе в сградата. Алвира с одобрение забеляза как прегърна нежно Марая и се наведе да я целуне по главата.
— Видяхте ли се с нея? – попита той.
— Не – отвърна Уили. – Имам предложение. Грег, защо не заведеш момичетата на обяд, а на мен ми донесете сандвич. Обещавам да ви звънна незабавно, щом тя се появи. Портиерът сигурно ще я предупреди, че съм тук, но дори да хукне към асансьора, ще й звъннем, когато дойдете, и ще й пуснем записа. Ще й обясним, че отиваме право при ченгетата. Повярвайте, това непременно ще я склони да говори с нас.
— Страхотна идея – одобри Грег. – Но след обяда трябва да отида веднага в Ню Джързи. Срещата ми с детективите е в три часа.
≈ 47 ≈
В затвора на остров Рикерс Уоли Грубер седеше в стаята за свиждане и слушаше навъсено Джошуа Шулц, който му преразказваше разговора си с главния помощник-прокурор Питър Джоунс.
— Предлагаш да му предоставя скица на човека, убил професора, срещу половинчати обещания да се застъпи пред съдията за мен?! – Уоли поклати глава. – Няма да стане.
— Уоли, не си в положение да диктуваш условията. Ами ако човекът на скицата прилича на Том Круз и заявиш: „Това е той!“? Да не мислиш, че ще кажат „благодаря“ и ще те пуснат?
— Онзи, когото видях, ле прилича на Том Круз! – сопна се Уоли. – Само да седна с художника, ще съставим портрет на човек, познат на семейството, обзалагам се. Защо според теб беше покрил лицето си? Вероятно се е опасявал, че налети ли на старата дама, тя ще го разпознае, нищо че е откачила.
Джошуа Шулц вече съжаляваше за решението си да поеме случая на Уоли Грубер.
— Слушай, Уоли, имаш избор. Или залагаш на прокурора, или звъня на адвоката на старата дама. Но ако се надяваш той да ти осигури пускане под гаранция – забрави. Това няма да се случи.
— Застрахователната компания предлага сто бона за информация къде са бижутата – напомни Уоли.
— Да не си въобразяваш, че ще ги дадат на човека, който ги е откраднал? – изуми се Шулц.
— Защо не? – сряза го Уоли. – Сигурно очакват скъпоценните камъни вече да са извадени от гнездата. Бижутата обаче са недокоснати, знам.
— Откъде си толкова убеден?
— Човекът, с когото работя, има много клиенти в Латинска Америка. Смята да занесе плячката в Рио де Жанейро следващия месец. Там бижутата са много по-ценни непокътнати, а не разфасовани. Онази Скот е дизайнер, нали? Като издам с кого работя, тя ще си получи бижутата обратно. Така няма да се налага застрахователите да плащат, а жената ще бъде на седмото небе от щастие. И към всичко това съпругът й, който е защитник на старата дама, ще получи портрета на убиеца. Всички ще ми простят и ще забравят случилото се. Направо ще стана кандидат за „Мъж на годината“.
— Звучи добре на приказки, но изпускаш някои основни и важни моменти. Първо, адвокатът на Катлийн Лайънс е и съпруг на собственичката на бижутата. Ще трябва да се откаже от защитата, защото възниква конфликт на интереси. Второ, информацията ти за бижутата и продавача трябва да отиде при прокурора, защото той ще продължи разследването нататък. Всъщност предлагаш да дадем малко информация на Лойд Скот и малко информация на прокуратурата. Няма да стане.
— Добре. Ще дам на прокурора друга възможност. Ще започнем с него и когато види, че мога да му кажа за бижутата, отношението му ще се промени. Тогава ще решим дали да му помогнем или не в случая с убийството. Каквото и да стане, до няколко дни ще седна при служебния художник.
— Значи искаш да звънна на прокурора и да му кажа, че си готов да му дадеш информация как да намери бижутата, така ли?
Уоли бутна стола назад, видимо загубил търпение и готов да прекрати разговора.
— Схвана, Джош. Така ще се убеди, че мога да разреша и случая с убийството вместо него.
≈ 48 ≈
В сряда детективите Саймън Бенет и Рита Родригес изкараха тежък предобед в прокуратурата. След като си тръгнаха от дома на Марая Лайънс във вторник вечерта, решиха да изискат разпечатки на телефонните разговори през последния месец на четиримата мъже, присъствали на вечерята: Ричард Калахан. Грег Пиърсън, Албърт Уест и Чарлс Майкълсън.
— Те са най-близките приятели на професор Лайънс – изтъкна Рита. – Изобщо не вярвам, че никой от тях не е виждал пергамента. Някой лъже, а е възможно и всичките да лъжат.