— Май във вторника, преди да почине, но не съм сигурен.
Увърта го, прецени Рита и пое риска да каже нещо, което определено щеше да й навлече гнева на Саймън Бенет.
— Не се притеснявайте, професор Уест. Ще проверим телефонните ви разпечатки и ако грешите, ще разберем.
С крайчето на окото зърна свирепия поглед на Саймън.
— Така е най-добре – съгласи се Албърт Уест и бързо продължи: – Както ви казах, през уикенда преди Джонатан да помине, бях на излет в Адирондакс. Възнамерявах да остана там до вторник, но беше горещо и влажно и затова реших да се прибера в понеделник. Глождеше ме силно любопитство относно документа, намерен от Джонатан, и на връщане минах през Ню Джързи, като се двоумях дали да му звънна и да се отбия.
— По кое време беше това? – поинтересува се Рита.
— Оказа се по-късно, отколкото предполагах. Бях близо до Махуах малко преди девет часа.
— Посетихте ли тогава професор Лайънс? Това е вечерта, когато е убит – намеси се Бенет.
— Не. Джонатан не обичаше изненадите. Едва ли щеше да му е приятно да се отбия без предварителна уговорка, затова продължих към вкъщи.
— Звъннахте ли му да питате дали може да го посетите? – отново се обади Рита.
— Не. Казвам ви всичко това, защото използвах телефона си, докато се намирах близо до дома на семейство Лайънс, а предполагам, че ще установите местонахождението му по онова време.
— Професор Уест, на кого се обадихте?
— На Чарлс Майкълсън. Не ми отговори, а когато се включи телефонният секретар, не оставих съобщение.
≈ 49 ≈
Марая и Алвира се наобядваха и се върнаха да чакат в жилищната сграда на Лилиан. Алвира донесе сандвич и кафе за Уили. Остатъкът от следобеда прекараха във фоайето. В пет часа Уили изказа на глас това, което всички си мислеха.
— Ако Лилиан се е срещнала с Ричард да му продаде пергамента, много се забави.
Изправи се, за да се разтъпче.
Марая кимна. По време на обяда се стараеше да участва в разговора, но беше смазана от разочарование, след като чу съобщението на Лилиан до Ричард. То я лиши от плахата надежда, че ако се изправи лице в лице срещу нея и й каже какво знае, ще я убеди да върне пергамента.
В момента разсъждаваше дали фактът, че Лилиан укрива пергамента, а Ричард е склонен да го купи от нея, не е достатъчен, за да бъдат повдигнати обвинения и срещу двамата.
„Татко, ти си обичал тази жена“, мислеше си тъжно тя. Даде си сметка, че въпреки цялото й старание да забрави горчилката, тя се бе върнала с пълна сила. Припомни си и всички опити на Грег по време на обяда да я увери, че пергаментът ще бъде открит и върнат на Ватиканската библиотека.
— Не съм допускал Ричард да стигне дотам и да извърши подобна подлост – сподели Грег. – Потресен съм. – После добави: – Постъпката на Лилиан не ме изненадва. Дори докато беше с Джонатан, все се питах дали няма връзка и с Чарлс. Навярно защото и двамата така много обичат киното и често ходеха заедно на прожекции. Струваше ми се, че тя прекарва прекалено много време с Чарлс.
Марая съзнаваше, че последното, което иска Грег, е да я разстрои, но мисълта Лилиан да е поддържала връзка и с Чарлс я смазваше. Единствено, това й се въртеше в главата, докато чакаха час след час във фоайето. Най-накрая, в пет и половина, тя обяви:
— Трябва да пуснем записа от телефонния разговор на детектив Бенет, Алвира. Според мен е достатъчен, за да потърси отговорност и от Лилиан, и от Ричард. Ще се прибирам. Навярно в момента Лилиан и Ричард са някъде заедно и празнуват.
— Ей сега се връщам – скочи Алвира. – Току-що застъпи новият портиер. Ще говоря с него.
След няколко минути тя се върна видимо доволна от себе си.
— Дадох му двайсет долара и казах, че имаме изненада за Лилиан. Братовчедка й ненадейно е дошла в града. Това си ти, Марая. Издиктувах му номера си. Ще ми звънне, щом тя се появи.
Марая бръкна в чантата си и извади визитката на Бенет.
— Алвира, не бива да чакаме повече. Време е да се обадим на детектив Бенет. Пусни му записа, щом се прибереш, и да става каквото ще.
≈ 50 ≈
В сряда следобед Катлийн Лайънс седеше на стола до прозореца в болничната си стая. До нея имаше чаша чай. Беше задрямала и когато се събуди, погледна безизразно към дърветата и проследи как слънчевите лъчи се промъкват през листата на клоните. Наведе се напред. Виждаше някой полускрит зад едно от дърветата.
Беше жена.
Лилиан.
Катлийн се изправи, облегна длани на перваза и присви очи, за да види жената по-добре.
— Джонатан с нея ли е? – промълви тя на глас.