Докато се взираше, забеляза, че Лили и Джонатан се снимат взаимно.
— Ненавиждам те! – изкрещя Катлийн. – Мразя и двама ви!
— Катлийн, какво има, скъпа? Какво? – попита притеклата се в стаята медицинска сестра.
Катлийн грабна лъжичката от чашата и се извъртя. Лицето й бе разкривено от гняв. Насочи лъжичката към сестрата.
— Бум! Бум! Умри, дявол да те вземе. Умри! Мразя те, мразя те, мразя те… – изкрещя тя и се стовари на стола. Затвори очи и простена: – Толкова много шум… Толкова много кръв.
Сестрата бързо би инжекция с успокоително в слабата й трепереща ръка.
≈ 51 ≈
Разговорът на Грег Пиърсън с детективите Бенет и Родригес не съдържаше никакви драматични обрати като изреченото от Албърт Уест обвинение по адрес на Чарлс Майкълсън.
Той каза, че е добър приятел на Джонатан Лайънс; запознали се преди шест години, когато импулсивно се записал за участие в годишните археологически разкопки на Джонатан.
— За Джон, Албърт, Чарлс и Ричард те бяха страст – обясни той. – Аз се прекланях пред тяхното познание. Още преди края на първата експедиция се запалих и планирах да се включа и в следващите.
Потвърди, че поне веднъж месечно всички те са били канени на вечеря в дома на семейство Лайънс.
— Това прекарване носеше наслада на всички, макар да беше жалко да се наблюдава как красива и чаровна жена като Катлийн запада пред очите ни.
На въпрос за Лилиан той отговори:
— Тя се записа за пръв път в експедиция на Джонатан преди пет години. Всички видяхме как той мигом се влюби в нея, а и тя в него. От третата вечер започнаха да споделят едно легло, без да се притесняват. Откровено казано, като знаех за връзката им, ми беше неловко да я гледам как флиртува с Чарлс по време на вечерите у Джонатан. Но след като Катлийн намери снимките, Лилиан не стъпи повече в дома им.
Грег охотно призна пред Бенет и Родригес, че Джонатан му е казал за находката си.
— Джон обаче не предложи да ми я покаже. Смятал да даде пергамента за оценка. Споделих колко ще се радвам да го видя и той обеща, след като чуе мнението на специалистите, да ми даде да го погледна.
Къде бяхте в понеделник вечерта, когато е бил убит професор Лайънс, господин Пиърсън? – попита Рига.
Грег я погледна право в очите.
— Както ви казах миналата седмица, детектив Родригес, цялата вечер бях в „Тайм Уорнър“ в Манхатън, където е апартаментът ми. Към шест часа вечерях в „Пер Се“ на четвъртия етаж и после се качих направо в жилището си.
— Вечеряхте ли с някого?
— След тежък ден в офиса предпочитам да се храня сам и за да изпреваря следващия ви въпрос – цяла вечер бях сам в апартамента си.
Последното питане на Бенет към Грег засягаше Чарлс Майкълсън.
— Дали професор Лайънс му е поверил пергамента за съхранение?
Докато го наблюдаваха с Родригес, по лицето на Грег пробягнаха куп противоречиви емоции. Най-накрая той обобщи:
— Смятам, че Джонатан би поверил пергамента на Лилиан, а тя би споделила това с Чарлс. Не мога да ви кажа повече по този въпрос.
≈ 52 ≈
Час по-късно Чарлс Майкълсън седеше на стола, до неотдавна заеман от Албърт Уест и Грег Пиърсън. Едрото му тяло се тресеше от гняв, докато се горещеше пред детективите.
— Не, никога не съм виждал пергамента! Колко пъти да ви го повтарям? Ако някой ви е казал, че съм готов да го купя, лъже!
Когато Бенет го уведоми, че ще разпитат автора на тази информация по-обстоятелствено, Майкълсън се сопна:
— Направете го. Който и да се окаже, напомнете му от мое име, че съществуват закони за клевета и е редно да се запознае с тях.
Запитан къде е бил вечерта, когато е бил убит Джонатан Лайънс, той отвърна:
— За пореден път ще ви кажа и ще говоря бавно, за да го чуете: бях си вкъщи в Сътън Плейс. Прибрах се в пет и половина и излязох чак на следващата сутрин.
— Имаше ли някой с вас? – попита Бенет.
— Не. За щастие след развода си живея сам.
— Да сте водили някакви телефонни разговори онази вечер, господин Майкълсън?
— Не. Чакайте… Към девет се звънна и видях, че е Албърт Уест. Не бях в настроение да говоря с него и не вдигнах. – Майкълсън рязко се изправи. – Ако имате още въпроси, депозирайте ги писмено при адвоката ми. – Бръкна в джоба, извади визитка и я връчи на Бенет. – Вече знаете как да го намерите. Приятен ден.
≈ 53 ≈
Срещата с Ричард Калахан беше предвидена за четири следобед. До пет без петнайсет обаче той не се яви. Саймън го потърси на мобилния. Телефонът го свърза направо с гласовата поща. Раздразнен, Саймън остави съобщение.