— Майка ви изкара тежък следобед и се наложи да й дадем допълнително успокоителни. Сега си почива кротко.
— Какво стана? – настоя Марая.
— Госпожице Лайънс, както ви е известно, майка ви е призована да се яви в съда и на мен не ми е позволено да давам такава информация. Беше силно развълнувана, но сега ви уверявам, че е спокойна.
Марая не се постара да прикрие раздразнението в тона си.
— Както вероятно сте наясно, ужасно се притеснявам за майка си. Нищо повече ли не можете да ми кажете?
— Госпожице Лайънс, съдията нареди докладът ни да бъде изпратен по факса в кабинета му до два часа в четвъртък. Тоест утре. И защитата, и прокуратурата ще имат достъп до него. От опит го знам. Нейното поведение и заключенията на лекарите ще бъдат подробно отразени в доклада.
Марая разбра, че няма да изтръгне нищо повече. Е, все пак – благодаря, помисли си тя, докато се сбогуваше възпитано със сестрата, преди да затвори.
След половин час тримата вече ядяха екзотична супа, а тя разказваше на Лойд и Лиза какво се бе случило през деня.
— Днешната сутрин сякаш беше поне преди седмица – оплака се тя. – Вече имаме пълно основание да вярваме, че Лилиан е отишла в банката, за да вземе пергамента, и е побързала да го предаде на Ричард. А това означава, че са го откраднали. Не е ли достатъчно да бъдат повдигнати обвинения срещу тях?
— Определено и ако го докажем, точно това ще стане – увери я Лойд. – Ще излезе, че Джонатан е дал пергамента на съхранение при Лилиан, а Ричард или се е досетил, или го е научил по някакъв начин. На този етап не разбирам обаче къде се вписва Рори в картинката. Допускам, че се е уплашила от полицейските разпити заради провинението си отпреди години и е решила да побегне.
— Или е замесена по някакъв начин – продължи да гадае Марая. – Ако някой е имал възможност да натопи майка ми, това е Рори.
До момента Лиза ги слушаше мълчаливо. Сега тя взе думата.
— Марая, логично е, ако баща ти и Лилиан са се разделили, тя да е решила да се отърве от него, за да задържи пергамента. Да си забелязала Лилиан и Рори да си шушукат?
— Не, но когато се намериха снимките от Венеция, Рори беше гледачка на мама едва от шест месеца. Лилиан не стъпи повече вкъщи. Не знаем обаче дали не са си говорили по телефона.
— Рори изчезна преди четирийсет и осем часа. Оттогава никой не я е виждал – заговори Лойд бавно. Колкото до Лилиан, излязла е от апартамента си малко преди девет тази сутрин. Допреди четирийсет минути, когато си говорила с Алвира, още не се е върнала.
— Точно така – съгласи се Марая. – Дори реших, че с Ричард са отишли някъде да празнуват.
— Но Ричард не се е явил на срещата в прокуратурата. Не ми изглежда логично. Разумният човек би отишъл, за да демонстрира готовност да сътрудничи и да прикрие следите си.
— Лойд, медицинската сестра спомена, че съдията ще получи доклада от клиниката утре до два следобед. И ти си щял да разполагаш с екземпляр. В колко часа ще го получиш?
— Съдията сигурно ще го връчи на прокурора и на мен преди края на работното време, за да го прегледаме до другия ден.
— Ще ми го покажеш ли, когато се прибереш?
— Естествено, Марая. Хайде сега хапни малко от пилето със сусам. Почти не яде от супата.
Марая посегна към чинията с гузна усмивка, но в този момент мобилният й иззвъня. Измъкна го от джоба и промърмори:
— Сигурно е Алвира – ала видя кой се обажда и добави: – Ако щете вярвайте, но е Ричард. Няма да отговоря. Да видим какво съобщение ще остави и каква лъжа ще измисли.
Тримата седяха смълчани, докато телефонът не избибитка – знак, че е оставено гласово съобщение. Марая натисна високоговорителя.
— Марая, наистина ужасно съжалявам. Допуснах огромна грешка. Моля те, звънни ми.
— Май е редно да се обадиш, Марая – предложи Лойд, но веднага млъкна.
Тя беше заровила глава в ръцете си, а раменете й се тресяха от ридания.
— Не мога да говоря с него – прошепна. – Не мога.
≈ 55 ≈
В сряда вечерта в осем часа отец Ейдън отвори вратата на метоха към църквата „Свети Франциск Асизки“. Ричард Калахан го чакаше на прага.
— Благодаря, че прие да ме видиш веднага – каза Ричард.
Отец Ейдън му направи знак да го последва.
Видя разтревоженото лице на посетителя си. Забеляза също, че вместо обичайните си черни панталони и бяла риза Ричард е облякъл синя спортна риза с логото на марков дизайнер и кадифени панталони. Наболата му брада показваше, че не се е бръснал скоро. Отец Ейдън пое протегнатата му ръка и усети, че дланта му е влажна.