Очевидно нещо не беше наред.
— Вратата ми винаги е отворена за теб, Ричард – увери го той ласкаво. – Колегите ми свещеници пият кафе. Защо с теб не отидем в салона? Там ще сме по-усамотени.
Ричард кимна мълчаливо. На отец Ейдън му бе пределно ясно, че младият мъж се старае да си възвърне самообладанието.
— Ричард, знам, че обичаш кафе. Сигурно е останало в каната в трапезарията. Ще донеса чаши. Даже и аз ще изпия едно. Нали и ти го предпочиташ без мляко и без захар?
— Да, благодаря.
На прага на скромния салон Ейдън покани с жест посетителя си да влезе.
— Ей сега идвам.
Върна се, постави чашите с кафе на масичката и затвори вратата. Ричард седеше на дивана с приведени рамене и опрени на коленете лакти; пръстите му бяха преплетени. Без да пророни дума, посегна към кафето. Отец Ейдън забеляза, че ръката му трепери. Седна на фотьойла срещу него.
— С какво мога да ти помогна, Ричард?
— Отче, направих ужасна грешка…
Отец Ейдън изслуша внимателно разказа на Ричард за твърдото му убеждение, че Джонатан е дал пергамента за съхранение на Лилиан. После и описанието как я е излъгал.
— Отче, блъфирах, че Джонатан ми го е показал и е споделил с мен намерението си да й го даде за съхранение. Мислех си: никой не може да докаже, че е у нея, а отчаяно исках да го получа – обясни Ричард. – Тя ми повярва. Дори ми разказа какво се е случило. В онази сряда вечерта Джон скъсал с нея и разбил сърцето й. На всичкото отгоре поискал да му върне и пергамента, но тя вече го била прибрала в трезор. Помолила го да изчака една седмица, преди да му го даде, а през това време той да премисли дали наистина иска да се разделят.
Отец Ейдън кимна мълчаливо. Замисли се за същия ден: късно следобед Джонатан му се оплака, че не издържа повече на болката заради отчуждението си с Марая и се чувства ужасно виновен за страданията на Катлийн, породени от връзката му с Лилиан. Заяви, че отива право в апартамента на Лилиан да й съобщи решението си.
Отец Ейдън О’Брайън с тъга си припомни плановете му да заведе жена си във Венеция и да покани и Марая. А също и колко се шокира от предчувствието на Джон, че няма да живее още дълго и иска възможно най-бързо да оправи пораженията, които връзката му с Лилиан е нанесла на семейството му.
— Не съм виждал пергамента и Джонатан никога не ми е споменавал, че го е дал на нея – повтори Ричард. Замълча сякаш се срамуваше от себе си, но все пак продължи: – А тя ми повярва.
— Кога й го каза? – попита отец Ейдън.
— Ще ти обясня. След погребението се позабавих на гробището, докато другите се качваха в колите, за да отидат в клуба. Очаквах Лилиан да се появи и се оказах прав. Отиде до гроба, после се върна при колата си. Последвах я. Именно тогава я попитах дали е виждала пергамента. Отрече, но знаех, че лъже. Бях почти убеден, че е у нея, а сега, когато Джонатан го няма, ще го продаде. Не разполагах обаче с никакви доказателства. — Отпи от кафето и продължи: – Отче, този пергамент принадлежи на Ватиканската библиотека. И двамата го знаем. Именно затова реших да подходя по друг начин спрямо Лилиан. Обадих й се и я притиснах. Заплаших я да съобщя на ченгетата, че Джонатан й го е дал. Тя ми повярва и най-накрая призна, че документът наистина е у нея. Обещах да й дам два милиона за него.
— Два милиона?! Откъде ще намериш такава сума?
— Имам попечителски фонд на мое име. Учредил го е дядо ми. По-важното е друго: убеден съм, че Лилиан е получила поне още едно предложение, но се разбрахме да премълча, че й давам пари срещу пергамента. Посъветвах я какво да каже на евентуалните купувачи: осъзнала е, че не бива да го задържи, и иска да постъпи правилно. Беше уплашена, защото вече беше отрекла пред полицията, че пергаментът е у нея. Уверих я, че прокуратурата няма да я преследва, ако си признае доброволно. Заклех се да върна документа на Ватиканската библиотека, а въпреки наранените си чувства, тя трябва в памет на Джонатан да ми го предаде.
— Как щеше да извършиш плащането? – поинтересува се отец Ейдън. – При законна трансакция се плаща данък.
Ричард поклати глава.
— Данъчните закони ми позволяват да прехвърля еднократно до пет милиона долара. Пред властите щях да обявя двата милиона като подарък за нея. Това й дава възможност да се възползва от парите, без да се притеснява, че е извършила незаконна сделка с пергамента, и не я заплашва затвор за укриване на доходи. – Ричард отпи от кафето. – Снощи, докато си тръгвахме от вечерята при Марая, Лилиан ми звънна да съобщи, че приема предложението ми. Сутринта отидох при управителя на фонда си и подписах необходимите документи за прехвърлянето на парите в нейната сметка. Цял ден й звъня, но не се обажда.