— Защо не ти отговаря, щом е приела предложението ти?
— Според мен е алчна. Премислила е и е решила да го продаде на черно на колекционер за много повече пари. Цял ден се въртях около офиса на управителя на фонда, защото, ако я бях открил, щях да й предложа да се срещнем там. В пет часа се отказах и отидох в апартамента на родителите си. Те тъкмо излизаха, но аз останах там известно време, като звънях на Лилиан през половин час. Накрая реших да дойда да говоря с теб.
— Ричард, едно не разбирам: защо виниш себе си? Бил си склонен да похарчиш значителна част от средствата си, за да получиш пергамента и да го върнеш на Ватикана.
— Виня се, отче, защото трябваше да подходя по друг начин. По-добре щеше да е да наема частен детектив да следи Лилиан непрекъснато, да засече къде ходи и с кого се среща. Тя призна, че пергаментът е в трезора й. Продаде ли го на друг, документът ще изчезне завинаги. Ако тогава се обърна към ченгетата, ще бъде моята дума срещу нейната. В показанията си пред полицията вече казах, че никога не съм виждал пергамента. – Ричард млъкна и се сепна. – Боже, забравих. Днес имах среща с детективите. Съвсем ми изхвърча от ума. Ще им звънна утре сутринта. А ето какво ми е нужно сега: ти си се срещал многократно с Лилиан в дома на Джонатан преди скандала със снимките. Тя те уважава. Ще говориш ли с нея? Тя очевидно избягва да разговаря с мен.
— Не знам дали ще помогне, но разбира се. Дай ми номера й.
— Записан е в мобилния ми.
Отец Ейдън го преписа и набра номера. Попадна на записа на гласовата поща: „Свързахте се с Лилиан Стюарт. В момента не мога да разговарям. Оставете съобщение и ще се свържа с вас при първа възможност“.
След секунда компютърен глас съобщи, че гласовата поща е пълна.
— Сигурно е задръстена от съобщенията, които й оставих днес – предположи Ричард. Стана да си върви. Преди да си тръгне, попита: – Ще се опиташ ли да се свържеш с нея сутринта, отче?
— Разбира се.
Отец Ейдън изпрати Ричард до вратата и обеща да му се обади, щом се чуе с Лилиан. Върна се бавно в салона и отново седна във фотьойла. Взе чашата с вече изстиналото кафе. Целият му опит с човешките същества го предупреждаваше, помисли си с огорчение, че неговият уважаван приятел Ричард Калахан не беше докрай искрен.
— Но защо? – запита се той на глас.
≈ 56 ≈
В четвъртък сутринта детективите Бенег и Родригес започнаха да обсъждат вероятността Лилиан Стюарт да е станала жертва на престъпление.
Изслушаха записа със съобщението й до Ричард Калахан предната вечер, когато посетиха Алвира в апартамента й до Сентрал Парк. Всъщност тогава го изслушаха за втори път, защото Алвира вече им го беше пуснала по телефона.
Тя отново им разказа как е проследила Лилиан до банката, последвала я в метрото и накрая изгубила следите й на Чеймбърс Стрийт.
— Страшно се ядосах – призна Алвира, – но горката възрастна жена едва пълзеше по стъпалата и се подпираше с бастун, а толкова много хора слизаха насреща. Нямаше начин да я задмина. Когато най-после стигнах до изхода, от Лилиан нямаше и следа.
— Да не би да е влязла в някоя кола, госпожо Мийхан? – попита Бенет.
— Наричайте ме Алвира. Както ви споменах, Лилиан излезе от банката с платнената торба и притискаше мобилен телефон към ухото си. Не знам дали тя звънеше на някого или някой й се беше обадил. Възможно е да си е уговаряла среща.
— А през това време аз обикалях около квартала – обади се Уили от удобното кресло. – Докато Алвира се качи отново, направо ми се виеше свят, имах чувството, че съм се возил на въртележка.
След посещението при семейство Мийхан Бенет и Родригес отидоха с колата направо до жилищната сграда на Лилиан и от портиера научиха, че госпожа Стюарт още не се е върнала вкъщи.
— Според портиера откакто е починал професор Лайънс не е имала посетители отбеляза Рита.
Саймън не реагира. Рита познаваше партньора си прекалено добре и знаеше какво означава свъсеното му изражение. След като разпитаха Лилиан Стюарт във вторник сутринта, трябваше незабавно да изискат заповед за обиск на жилището й. Независимо дали щеше да признае, че има трезор, със заповедта за обиск щяха да разберат къде е. В момента Саймън негодуваше, защото ако Лилиан бе взела пергамента от трезора вчера, имаше опасност завинаги да се е изплъзнал от ръцете им.
— Трябваше да изискам заповед за обиск във вторник – промърмори Саймън Бенет и така потвърди предположенията на Рита. – Вече двайсет и четири часа от Стюарт няма и следа. Знаем само, че Алвира Мийхан я е проследила до Чеймбърс Стрийт вчера сутринта.