Телефонът върху бюрото на Саймън звънна.
— Сега пък какво? – възнегодува той и вдигна слушалката.
Обаждаше се Алвира Мийхан.
— Не ми се спеше и днес в осем отидох пеша до апартамента на Лилиан. Само на шест преки от нас е. Не си падам много по разходки рано сутрин, за разлика от Уили. Но днес просто не ме свърташе повече в леглото.
Саймън чакаше търпеливо, убеден, че Алвира не звъни, за да сподели навиците си.
— При появата ми портиерът ми показа чистачката на Лилиан, която точно пристигаше. Споменах, че се тревожа за Лилиан, и тя ме пусна да вляза с нея в апартамента. Има ключ за там, естествено.
— Били сте в апартамента на Лилиан Стюарт?! – възкликна Бенет.
— Да. Всичко беше идеално подредено. Лилиан очевидно е доста спретнат човек. Но мобилният й с номера, който ми даде, беше на масичката във всекидневната, ще повярвате ли?
Бенет схвана въпроса като риторичен.
— Включих го, разбира се, за да проверя номера на телефона, и го разпознах. Погледнах в бележника на мобилния да видя дали не е отбелязала някаква среща за днес.
Бенет натисна някакъв бутон върху апарата.
— Госпожо Мийхан… Тоест, Алвира, партньорката ми детектив Родригес е тук. Включвам разговора ни на високоговорител.
— Много добра идея. Тя е интелигентна млада жена. Както и да е, в бележника открих, че Лилиан е имала запланувана закуска в осем сутринта с колеги от факултета си в Колумбийския университет. Вече звъннах там. Не се е появила, нито се е обадила. Има и час при фризьора си в единайсет. Да видим дали ще спази тази уговорка.
— Секунда, Алвира – прекъсна я Рита, – вчера казахте, че когато е излязла от банката, госпожа Стюарт е говорила по мобилния си.
— Говореше по мобилен телефон. Да, така казах. Но определено не е бил апаратът, който е на масичката й във всекидневната. Очевидно има повече от един.
Детективите изчакаха, защото Алвира се поколеба, но после решително продължи:
— Да ви кажа ли моето мнение? Ще се окаже, че Лилиан Стюарт е изчезнала точно като Рори Стейджър. И знаете ли какво мисля още? Тъжно е, но когато се е уговорила да продаде пергамента на Ричард Калахан, тя се е поставила в смъртна опасност.
— Май сте права – съгласи се Бенет тихо.
— Е, с това разполагам засега. Ще бъда във фризьорския салон в „Бергдорф“ в единайсет. Независимо дали се появи или не – ще ви звънна.
След тези думи Алвира затвори.
Детективите се спогледаха, но преди да реагират на току-що чутото, телефонът на Саймън звънна отново.
Той вдигна и се представи.
— Детектив Бенет, обажда се Ричард Калахан.
— Къде сте, господин Калахан? – попита Саймън веднага.
— Паркирах пред съда. Извинявам се, че не спазих уговорката ни вчера. Ако не бях попаднал на вас, щях да настоявам да говоря с друг представител на прокуратурата.
— Няма нужда – отвърна Бенет хладно. – Тук съм заедно с детектив Родригес. Кабинетът ни е на втория етаж. Чакаме ви.
≈ 57 ≈
Умът на Катлийн гъмжеше от образи, които се появяваха и изчезваха хаотично. Около нея се движеха хора и й говореха.
Рори беше разгневена.
— Катлийн, какво правиш до прозореца?! Защо не си в леглото?!
— Пистолетът ще се изцапа…
— Катлийн, сънуваш. Веднага лягай.
Джонатан я прегръщаше.
— Катлийн, всичко е наред. При теб съм.
Шум.
Мъжът я погледна.
Вратата се затръшна.
Момичето с дългите черни коси – кое беше то?
И къде е сега?
Катлийн се разплака.
— Искам… – Коя беше думата? Момичето беше там! – … вкъщи – прошепна тя. – Искам вкъщи.
После отново изплува мъжът с покритото лице. Приближаваше към нея и към момичето с черната коса.
Марая.
Сега насочваше пистолета и към двете.
Катлийн седна в леглото и сграбчи чашата с вода.
Насочи я към мъжа и се опита да натисне спусъка, но не успя да го открие.
Запрати чашата по него.
— Спри! – изкрещя тя. – Спри!
≈ 58 ≈
Главен помощник-прокурор Питър Джоунс беше в кабинета си, недалеч от стаята на Саймън Бенет и Рита Родригес. След като обсъди с детективите какво му е казал по телефона Джошуа Шулц, той отиде при началника си прокурор Съливан Бергер и му докладва за текущото развитие на нещата. Бергер му нареди да звънне на Шулц.
— Кажи му да ни даде откраднатите регистрационни номера и информацията от електронната карта за плащане на магистралната такса. Ако данните съвпадат, ще предприемем следващата крачка – обобщи Бергер.
Шулц се съгласи и докладът скоро пристигна. Регистрационните номера бяха откраднати преди шест месеца. Електронната карта, за която Грубер твърдеше, че е използвал на връщане от Махуах, след като ограбил дома на семейство Скот, беше от кола, пътувала от Ню Джързи в нощта, когато Джонатан Лайънс бе убит. Часът върху картата съвпадаше с времето, необходимо на Грубер да стигне от Махуах до моста „Джордж Вашингтон“, ако е бил в дома на семейство Скот и е чул изстрела, покосил Лайънс.