Выбрать главу

Сега, по нареждане на прокурора, Джоунс звънеше на Джошуа Шулц. Шулц вдигна и Джоунс каза:

— Дайте ни името на човека, у когото са бижутата на госпожа Скот. Ако клиентът ви говори истината и получим бижутата, ще изпратим препоръка на съдията да има предвид сътрудничеството на господин Грубер при произнасянето на присъдата.

— Колко влиятелна препоръка? – попита веднага Шулц.

— Достатъчно влиятелна. Ще пратим такава и до съдията в Ню Джързи, който ще гледа делото за обира у семейство Скот, и до съдията в Ню Йорк, който ще гледа делото за обирите на господин Грубер там. Но при всяко положение ще лежи известно време в затвора.

— А какво ще получи за портрета на лицето, избягало от къщата веднага след убийството на професора?

— Хайде да караме едно по едно. Ако приказките на Грубер за бижутата са истина, пак ще говорим какви нови отстъпки да направим за скицата. Господин Шулц, добре ви е известно колко изобретателен е клиентът ви при проследяването на богати хора, нахлуването в домовете им и – както в случая със семейство Скот – опразването на сейфовете им, без да задейства алармата. Защо да не прояви същата находчивост и изобретателност относно лицето, което твърди, че е видял?

— Уоли не си измисля – сряза го Шулц, – но ще говоря с него. Ако получите бижутата, ще се застъпите за него и в Ню Йорк, и в Ню Джързи, така ли?

— Да. А ако ни предостави портрет, който ще ни помогне да решим случая с убийството, ще проявим още по-голямо снизхождение.

— Добре. Засега това е достатъчно. – Шулц се засмя. – Да знаете, Уоли се оказа суетен. Ще остане поласкан, че го смятате за толкова интелигентен.

Сега да видим какво ще стане, помисли си Питър Джоунс, затваряйки телефона. Облегна се на стола в малкия си кабинет и се сети как от месеци насам, влезеше ли в обширния кабинет на прокурора, изпитваше чувството, че един ден ще е негов.

В момента това чувство избледняваше.

Прокурорът му бе наредил да направи и още нещо. Време бе да съобщи на Лойд Скот новите обстоятелства около разследването: човекът, нахлул в дома му, твърди, че секунди след като Джонатан Лайънс е бил застрелян, е видял някой да бяга от къщата на семейство Лайънс. И това не е била Катлийн Лайънс.

 

 

 

≈ 59 ≈

 

Офисът на Марая се намираше на Уолстрийт. След поредната безсънна нощ, независимо от желанието си да е близо до майка си, тя не бе в състояние да остане повече в дома на родителите си, затова още в шест сутринта в четвъртък пое с колата към Ню Йорк и отиде на работа. Много преди някой да се появи в сградата, където държеше офис под наем, вече седеше на бюрото, проверяваше електронната си поща, както и писмата, оставени й от секретарката.

Нещата бяха каквито очакваше. Имейлите, получени и изпратени на клиентите й от дома на родителите й, в основни линии бяха придвижили по-важните задачи. Но тук, пред включения телевизор, се чувстваше по-добре: наблюдаваше пазарите по цял свят, когато ги отварят или затварят. Мястото бе като убежище от всичко, сполетяло я през последните десетина дни, особено потреслата я новина, че Ричард е планирал да купи пергамента от Лилиан.

Ясно си спомняше лицето му, докато седяха около масата на вечеря онзи ден, и как той отрече някога да е виждал документа. Беше наблюдавала изражението му и как кимаше в знак на съгласие при строгото напомняне на отец Ейдън, че пергаментът е собственост на Ватикана.

Някогашният и евентуално бъдещият йезуит, помисли си тя с презрение. В Библията пише, че войниците хвърляли зарове за одеждите на Христос след разпъването му. Сега, две хиляди години по-късно, нищо чудно така наречените близки приятели на баща й да хвърлят зарове за писмо, вероятно написано от Христос до Йосиф от Ариматея; писмо, в което Той благодари на Йосиф за проявената добрина.

Марая се замисли за съобщението на Лилиан до Ричард: „Реших да приема предложението ти за два милиона долара. Обади ми се“.

Неговото предложение, помисли си Марая. Колко предложения е получила и от кого? Ако, като изключим Ричард, никой друг на масата не е излъгал, с кои други специалисти се е консултирал баща й? Детективите щяха да проверят разпечатките от телефонните му разговори. Дали ще попаднат на нещо?

Ако Лилиан не се появи, какво ли е станало с нея?