— Защото така мисля. — Той замълча, сетне заговори бавно: – Марая, обичам те и искам преди всичко да си щастлива. Докато гостувахме при баща ти, долавях как между теб и Ричард се заражда привличане. Ако се окаже, че е способен да търгува с открадната свещена вещ, искрено се надявам отношението ти към него да се промени.
Марая внимателно подбра думите си.
— Интересно, забелязал си привличане между нас, а аз изобщо не съм подозирала за съществуването му. И ако Ричард се окаже такъв, за какъвто вече го мисля, не искам да имам нищо общо с него.
— Много хубава новина – зарадва се Грег. – Ще ти дам предостатъчно време да решиш дали не съм човекът, с когото би искала да прекараш живота си.
— Грег… – запротестира Марая.
— Все едно не си ме чула. А сега по другия въпрос: лично направих някои проучвания и се убедих, че Чарлс Майкълсън е мошеник. Издирва купувач за пергамента. Дори ще ти кажа името на човека, чул за това от негови познати. Дезмънд Роджърс, известен колекционер. Марая, умолявам те – не допускай Майкълсън близо до себе си. Не бих се изненадал, ако той се окаже виновен за изчезването на Лилиан и на гледачката на майка ти. А дори и за смъртта на баща ти, Марая.
≈ 60 ≈
Главният помощник-прокурор Питър Джоунс звънна на Лойд Скот в кабинета му на Мейн Стрийт в Хакенсак, на една пряка от съда.
— Искаш да ми кажеш, че крадецът, нахлул в дома ми, е видял някого да бяга от къщата на Джонатан веднага след като е бил застрелян ли?! – възкликна Лойд. В гласа му се появиха гневни нотки: – Кога, по дяволите, го установи?
Питър Джоунс очакваше враждебния тон.
— Лойд, преди по-малко от двайсет и четири часа ми се обади защитникът на Грубер, Джошуа Шулц. Както ти е известно, много обвиняеми със сериозни провинения се опитват да ни убедят, че разполагат с важна информация за някой друг случай. Също така си наясно, че не са готови да помогнат на прокуратурата от добро сърце, а искат да получат по-лека присъда.
— Питър, никак не ме интересува какви са мотивите на този тип. Говоря като собственик на къщата, която е обрал. – Тонът на Лойд достигна опасни височини. – Защо не ми звънна веднага?
— Слушай, успокой се и ме остави да ти обясня какво се случи вчера. След като ми се обади Шулц, веднага говорих с прокурора. Проверихме твърдението на Грубер, че е използвал открадната електронна карта за пътни такси на връщане към Ню Йорк след обира у вас. Информацията е потвърдена. Не знаем кога Грубер е отишъл в Ню Джързи, но знаем кога е минал по моста „Джордж Вашингтон“ на връщане към Ню Йорк.
— Продължавай – подкани го Лойд нетърпеливо.
— Пресякъл е моста в десет и петнайсет. Марая Лайънс е говорила с баща си в осем и половина. Звъннала отново в десет и половина, но попаднала на гласовата му поща и се паникьосала. Знаем, че по това време той вече е бил мъртъв. Възможно е точно в тези часове Грубер да е опразвал сейфа в спалнята ви и да е чул – както твърди – изстрела.
— Добре. Какво следва?
— Грубер ни даде името на човека, на когото е предал откраднатите бижута. Казва се Били Деклар и държи вехтошарски магазин за употребявани мебели в долната част на Манхатън. Живее в стаичка зад магазина. Има дълго криминално досие и е бил съкилийник на Грубер, докато си е излежавал присъдата в Ню Йорк. Обадих се в прокуратурата на Манхатън за съдействие да получим заповед за обиск.
— Кога ще е готова?
— Обещаха да я вземат от съдията до три часа и нашите хора веднага ще отидат там. Ако се вярва на Грубер, бижутата на жена ти са непокътнати все още. Деклар възнамерявал през следващите седмици да ги пренесе в Рио и там да ги продаде.
— Връщането на бижутата е важно, но ще е далеч по-добре Грубер да ни опише човека, когото твърди, че е видял да напуска дома на семейство Лайънс.
— Засега се въздържа, защото иска да извлече максимална изгода, но вече е съобщил на адвоката си, че не е била Катлийн Лайънс. Ако информацията за прекупвача излезе вярна, ще уредим Грубер да седне с художник, за да съставят портрет.
— Добре…
Джоунс не се съмняваше, че в следващата минута Лойд Скот ще внесе възражение относно арестуването на Катлийн Лайънс, затова побърза да добави:
— Уоли Грубер е един от най-печените мошеници, които съм срещал. Прокуратурата в Манхатън разследва и други неразрешени обири. Не е изключено да са негово дело. Вероятно е използвал същото устройство за проследяване като поставеното на твоята кола. Този тип е наясно каква огромна изгода ще има, ако ни убеди, че е бил в дома ти по времето на убийството на професор Лайънс.
— Разбирам какво ми казваш – сряза го Лойд Скот. – Затова намирам за абсолютно ненужни и прибързани действията ви да арестувате крехка, болна и объркана от скръб жена. – Усети, че повишава тон, и направи пауза, преди да продължи: – В момента не ме интересува дали ще получим обратно бижутата или не. Настоявам веднага да предприемеш следващата стъпка: искам Грубер да седне с художника най-късно утре. Откровено казано, не ми пука какво ще му обещаете. Най-малкото – дължим това на Катлийн Лайънс. Настоявам да ме държиш в течение какво ще откриете при обиска. Очаквам обаждането ти.