Когато чу щракването за прекъсване на връзката, Питър Джоунс усети как мечтата му да стане следващият главен прокурор се изпарява напълно.
≈ 61 ≈
В единайсет Алвира седеше на стол до бюрото на жената, която разпределяше часовете за манипулациите в салона за красота в „Бергдорф“ и чакаше да види дали Лилиан Стюарт ще спази уговорения си час.
Бе дошла преди петнайсет минути и веднага обясни защо е там.
— Аз съм нейна стара приятелка. Когато госпожа Стюарт чака майстор и е заета, аз я отменям. Не вдига мобилния си, а преди няколко дни ми спомена, че днес в един ще идва човек да поправи хладилника, така че вероятно ще иска аз да го посрещна.
Жената – стилна, елегантна, с пепеляворуса коса – кимна.
— Разбирам ви. Цял ден загубих да чакам телевизионния техник, а той така и не се появи. Направо ме влудяват. Определят удобен за тях час, а после не го спазват!
— Съвършено вярно – съгласи се Алвира. – Както и да е, понеже не успях да се свържа с нея, а знаете колко е трудно да се уговори час с майстор, реших да отскоча дотук, за да разбера кога ще свърши. Ако ще се бави, аз ще го посрещна. Тъй като семестърът започва другата седмица, днес, предполагам, ще направи всички процедури.
Жената се усмихна и кимна.
— Да. Маникюр, педикюр, подстригване, боядисване и сешоар. Ще стои тук поне три часа.
— Съвсем в стила на Лилиан – усмихна се широко Алвира. – Винаги изглежда безупречно. Откога ползва салона?
— Беше от редовните клиентки, когато постъпих, а това стана преди близо двайсет години.
В единайсет и петнайсет Алвира отново отиде при жената.
— Започвам малко да се притеснявам – призна тя. – Лилиан навреме ли пристига?
— Човек може да си сверява часовника по нея. Никога не е забравяла уговорен час, но вероятно е възникнало нещо важно. Ако не дойде или не се обади до двайсет минути, ще освободя часовете.
— Най-добре – одобри Алвира. – Вероятно наистина е възникнало нещо важно.
— Дано не е голям проблем, като смърт в семейството например. Госпожа Стюарт е толкова мил човек.
— Надявам се да не е смърт в семейството – присъедини се Алвира, а наум добави: „И дано не става въпрос за смъртта на самата Лилиан“.
≈ 62 ≈
След обаждането на Грег Марая седна на леглото в апартамента си и се опита да сложи ред в чувствата си. Независимо от ужасната вест, че Ричард се е опитал да купи пергамента, тя не си го представяше като убиец.
Дали имаше доза истина в твърдението на Грег, че съществува привличане между нея и Ричард? През последните шест години Ричард идваше поне веднъж месечно в къщата.
Той ли беше истинската причина и тя да не пропуска тези вечери, запита се Марая. Погледна снимката на родителите си върху скрина. Толкова предадена се почувства, когато видя снимките на татко й с Лилиан. В момента изпитваше същото – че Ричард я е предал.
Спомни си как преди три години отиде на помен. Съпругът на нейна близка приятелка бе загинал в катастрофа, предизвикана от пиян шофьор, врязал се в насрещното движение по магистралата. Приятелката й Джоан седеше до ковчега. Марая я заговори, а тя само прошепна:
— Толкова ме боли… Много, много ме боли…
„И аз почувствах същото, когато узнах за татко и Лилиан – помисли си Марая. — Сега изпитвам същата болка заради Ричард. Дори не мога да се разплача – толкова много ме боли.“
Прав ли беше Грег в предположението си, че Чарлс Майкълсън е един от претендентите за пергамента? В това имаше логика. Преди години бе извършил нещо незаконно. Марая не знаеше какво точно, но споменавайки го, баща й винаги се разстройваше. А и Чарлс се преструваше, че е кавалерът на Лилиан, когато идваха на гости…
Все едно в момента го чуваше: „С Лилиан гледахме новия филм на Уди Алън. Непременно идете да го видите…“ или: „В „Метрополитен“ има страхотна изложба. С Лилиан…“
Всичко би допуснала за Чарлс, помисли си Марая. Виждала го бе как избухва, когато Албърт му противоречеше. Слава богу, че беше достатъчно разумен да не се държи така с баща й или Грег, пък дори и с Ричард.