Надигна се бавно и с усилие. Още не беше включила мобилния си. Извади го от чантата и видя, че има седем нови обаждания от предишната вечер досега. Алвира се бе опитала да се свърже с нея три пъти тази сутрин, последния път – преди двайсет минути. Две от останалите четири бяха от Грег. Ричард й бе звънял повторно снощи и рано тази сутрин.
Без да прослушва съобщенията в гласовата поща, тя набра Алвира. Изслуша разказа й как е влязла в апартамента на Лилиан с чистачката и как е ходила до фризьорския салон.
— Звъннах на декана на Лилиан. Ще я обяви за изчезнала в полицията на Ню Йорк. Много са притеснени. Детективите от Ню Джързи вече знаят, че още не се е прибрала вкъщи. Марая, в момента съм у дома с чаша чай пред мен и се опитвам да разнищя нещата, но засега не виждам какво можем да предприемем.
— Аз също – съгласи се Марая. – Но ще ти кажа какво е открил Грег. Чарлс е търсил купувач за пергамента сред колекционерите. Грег го е чул от приятел, известен колекционер.
— Ето нещо, на което да стъпя – обяви Алвира доволно. – Какво ще правиш днес, Марая?
— Бях в офиса си, сега съм в апартамента. Каня се да тръгвам към Ню Джързи.
— Искаш ли да обядваме заедно?
— Благодаря, но по-добре да се прибирам. Следобед Лойд ще получи психиатричната преценка за мама.
— Ще ти звънна по-късно. Дръж се, скъпа. Обичаме те.
По-късно, преди да седне в колата, Марая звънна отново на Алвира.
— Току-що се чух с Лойд Скот. Свидетел е видял някого да бяга от къщата, след като татко е бил застрелян. Обирал дома на семейство Скот, когато чул изстрел и погледнал през прозореца. Твърди, че ясно е видял лицето и може да опише човека. Алвира, моли се да е така. Моли се!
Час след този разговор Алвира продължаваше да седи неподвижно на стола до масата в трапезарията и да гледа невиждащо към парка. Най-после Уили наруши самовглъбяването й.
— Скъпа, какво се върти в главата ти?
— Не съм сигурна – промърмори Алвира. – Питам се дали не е време да направя приятелско посещение на професор Албърт Уест.
≈ 63 ≈
Когато Ричард Калахан пристигна в приемната на прокуратурата, детективите Саймън Бенет и Рита Родригес го чакаха. След делово ръкостискане го придружиха до стая за разпити в края на коридора. Без да се впуска в подробности, Саймън му обясни хладно, че въз основа на определен напредък в разследването, настъпил наскоро, сега според тях било добре да го запознаят с правата му според поправката „Миранда“.
— Имате право да мълчите. Всичко, което кажете, може да се използва против вас… Имате право на адвокат… Ако решите да говорите, имате право да спрете да отговаряте на въпросите по всяко време…
— Не желая адвокат и ще разговарям с вас – заяви Ричард Калахан твърдо. – Затова дойдох. Ще ви кажа истината.
Детективите го изгледаха изпитателно. Беше облечен със светлосиня риза с дълъг ръкав, елек и кадифени панталони, носеше велурени мокасини. Чертите на лицето му бяха изваяни и привлекателни. Имаше сини очи и спокойно, овладяно поведение. Леко прошарената му коса беше наскоро подстригана.
Бенет и Родригес го бяха проучили подробно: трийсет и четири годишен, единствено дете на известни кардиолози, израснал на Парк Авеню; възпитаник на училище „Сейнт Дейвид“ и на университета „Джорджтаун“. Бе защитил два доктората в Католическия университет – единият по библейска история, вторият – по теология. Бе постъпил в ордена на йезуитите на двайсет и шест годишна възраст и го бе напуснал година по-късно. В момента преподаваше библейска история и философия в университета „Фордхам“. Отгледан е на Парк Авеню, посещавал е частни училища и не му се е налагало да взема студентски заеми, помисли си Бенет.
Раздразнен на себе си, но неспособен да спре този ред на мисли, Бенет продължи да разсъждава за мъжа, за когото сега смяташе, че има интерес от изчезването на Лилиан Стюарт. Приличаше на човек, излязъл от елитен клуб. Дрехите му със сигурност не бяха купени от разпродажба.
Саймън Бенет се замисли за съпругата си Тина. Обожаваше да използва определения като „неподражаема елегантност“, „ненатрапчиво открояване“ и разни подобни, заимствани от модните списания.
— Нас ни описват, скъпи – шегуваше се тя.
От Калахан лъха на изтънченост, мислеше си Бенет. Когато се срещаше с такива като Ричард, неизменно завиждаше и болезнено си даваше сметка за собствения си скромен произход. Беше завършил вечерен колеж. Стана полицейски служител още на двайсет и три. Години наред работеше нощни смени или по празниците. Издигна се до детектив на трийсет и осем, след като го простреляха при въоръжен грабеж. Имаше три страхотни деца, но още години наред щеше да изплаща заемите за училищните такси.