Кристалният радиоприемник може да се разглежда като тунер на кристална од, при който радиосигналите и другите електрически стойности са само епифеномени (Майнке). Да си спомним, че Райхенбах се е надявал да използва од в неизискваща електричество технология и че въз основа на това по-късните пионери в областта на радиониката успели да проектират приборите си. Инженерите от началото на XX век все още не разбирали активната поява на тези фундаментални енергии във веригите им, както го правели предшествениците им в телеграфната индустрия.
Идеята за получаване и използване на „земна енергия“ е обвита в секретност. Какво би станало с нефтените компании ако дори само заподозрат какво огромно количество може да се вади направо от земята в определени точки? Тази енергия започнала да се „появява“ в годините на телеграфа. Доброто разполагане на заземяващите плочи позволявало на линиите да работят със захранване единствено от земята. Някои телеграфни линии продължавали да работят, макар че батериите им били „изсъхнали и мъртви“ от години! Още като тийнейджър разговарях с един инженер, който е виждал подобна работеща система. Гледката толкова го впечатлила, че успяла да развие онзи рядък интерес към неизвестното и до края на живота си човекът не престана да се интересува от подобни аномалии. Множество статии от XIX век описват феномените в най-малки подробности.
Принципът може да се демонстрира с помощта на заземени пръти и галванометър. Да, в земята наистина има огромно количество енергия, достъпна само на определени места. Но истинският и фундаментален характер на тази енергия е под въпрос. Повечето висококвалифицирани изследователи отбелязват, че земната енергия не „започва“ като електричество. То се появява едва след няколко естествени етапа на трансформация. Вегетативен растеж. За него свидетелстват и старите телеграфски линии, при които измерената електрическа мощност не е достатъчна за активността, която се наблюдава по-късно при компонентите им. Особено много това важи за забравените химически телеграфни системи, при които успешното предаване на силни сигнали едва ли се дължало на електрическия ток.
Забравеното умение за избиране на „специални места на земята“ започнало да се възражда сред радиолюбителите. На земята няма две точки, които да са напълно еднакви. Можете да се убедите сами, като се поразходите из градината около дома ви с две метални пръчки и прост галванометър. Опирането на въглеродната и желязната пръчка до земята регистрира токове САМО когато попаднете на определена точка. Невероятно е, че някои от изключително активните точки се намират непосредствено до такива, при които датчиците изобщо не реагират. Ефектите забележимо се засилват, независимо от разстоянието между прътите.
Тези ефекти по никакъв начин не могат да се определят като „електролитни“ или „батерийни“, тъй като условието за най-добро извличане на енергия по този начин е сухата почва. Ефектът изчезва, когато почвата се напои с дъждовна вода. Нещо повече — измервателният уред ще „закове“ единствено когато е направен правилният контакт. И ще продължи да показва стойността, докато не се махнат пръчките. Подобни електрически разряди могат да продължат цели месеци!
Махането на пръчките води до още по-поразителен феномен. Датчикът пада до нула и не отчита отново, дори да поставите пръчките на абсолютно същото място. Достатъчно е дори само да повдигнете за миг едната пръчка. Земната енергия се оттегля по начин, предполагащ „биологично раздразнение“. Можете лично да си доставите удоволствие и да се убедите във всичко това със съвсем прост апарат.
Шведският камък
През 1911 г. д-р Мъри заминал за Швеция като мисионер на мормонската църква, като през лятото посетил родителите си. Често правел излети из прекрасните зелени ливади и сините планински хребети, по време на които търсел и събирал още минерали за колекцията си. Именно тук, в историческото отечество на гномите, попаднал на неочаквано съкровище. И именно този момент от биографията го отделила от легендите и преданията.
По време на една от експедициите си д-р Мъри открил мек сребристобял минерал, който веднага привлякъл вниманието му. Въпреки големите трудности, които срещнал при събирането на нужните инструменти и за най-прост лабораторен анализ, Мъри открил, че сребристите парчета имат способността да изправят тока. Когато сребърните клеми докоснали минерала, камъкът предавал тока от батерията в една посока. Мъри сметнал, че минералът може да се окаже подходящ като нов материал за радио индустрията, така че се запасил с достатъчно количество от него, преди да потегли обратно към Америка.