Д-р Браун бил напълно сигурен какво всъщност е станало. Макар че никога не е наблюдавал лично ефекта, интуицията му си казала думата. По време на собствените си експерименти той никога не е изпитвал ефекта на заслепяването, но именно на такова нещо станал свидетел сър Уилям Крукс. В пространството на неговата станала вече знаменита вакуумна лампа той наблюдавал нещо извънредно любопитно. Над катода висяло черно пространство, което всъщност излъчвало. В някои особени случаи лъчението се простирало извън стените на лампата. Сър Уилям нямал проблем да приеме факта, че това е „изпълваща пространството“ чернота, чието лъчение имало много по-голямо значение, отколкото само като физически феномен. Крукс смятал, че лъчението е портал, връзка между нашия свят и някакво друго измерение.
Д-р Браун разпознал във феномена някои признаци, че става дума за изкривяване на пространството. Какви били границите на тези изкривявания? Какви ли други странни аномалии биха проявили те? Собствените му гравитатори работели с напрежение, което вече се смятало за „слабо“, а в сравнение с волтажите в корабостроителницата било направо нищожно. Въпреки това експериментите му доказали наличието на малки пространствени изкривявания. Една от аномалиите била изместването на материята. С две думи, според него всяко аномално поведение на инертната материя можело да се обясни с подобни изкривявания на пространството.
При изучаването на ефекта била важна всяка отделна подробност. Д-р Браун знаел, че масивните корпуси на корабите също имали своята роля. Те по някакъв начин „разпространявали“ електрическото поле и му придавали специфична форма. Насочената към корпуса електрическа дъга била мощният източник на полето. Но се случвало и нещо „допълнително“. На сцената се появявали и други реалности, когато разрядите бушували в помещението. Той бил единственият (може би с две изключения) в цялата страна, който можел да предположи, че феноменът е резултат от „електро гравитационно“ по своята същност взаимодействие.
Събития
Колегите му се изсмели на изказаните предположения и отхвърлили анализа му. Военните обаче се нуждаели от отговори. Ако д-р Браун можел да ги доближи до търсеното оръжие, то обясненията му щели да се приемат. Привлякъл вниманието и спечелил уважението на високопоставени военни специалисти, той бил помолен да докладва официално пред тях.
Д-р Браун подробно описал какво точно се е случило според него, позовавайки се на собствените си разработки и познаването на подобни феномени. Въпреки че собствената му апаратура никога не създавала подобни изключително силни и съсредоточени пространствени изкривявания, той все пак наблюдавал подобни явления достатъчно силни, за да приведат в движение инертна материя. При липса на конвенционално електрическо обяснение единственото решение било открито в предположенията на Айнщайн относно единството на силите на електричеството и гравитацията.
Айнщайн вече предсказал, че силните гравитационни полета могат да предизвикат оптически заслепявания. Но теорията му се отнасяла за огромните маси на изпадащите в колапс звезди. Теоретически пълно затъмнение се получава само когато изключително плътната материя в звездите се свие до степен да образува черна дупка. Сама по себе си масата не може да породи силния ефект, който като че ли се постигал от силните електрически импулси. Но дали става въпрос за истински ефект на черна дупка или за нещо съвсем различно?
Трудът на Айнщайн върху единната теория на електрическото и гравитационното поле и пространствената геометрия така и не бил написан. Експериментът на Военноморските сили обаче доказал, че съображенията му по тази тема са верни. Може би е възможно да се постигнат феномени на миниатюрна черна дупка чрез мощни електрически полета. Този загадъчен ефект бил най-мощното електро гравитационно взаимодействие, постигнато целенасочено (макар и случайно) в историята на техниката. Военните били поразени.
Д-р Браун продължил да описва какво всъщност се е случило в и около дъгата. Самата дъга създава свой собствен „твърд“ вакуум на отделни етапи. Макар и да се случва в атмосферно налягане, експлозивната сила на плазмената дъга изтласква всички газове извън себе си през първите микросекунди след появяването си. Пълната сила на удара се проявява през вакуумния диелектрик. Вакуумът всъщност спъва пълното разреждане на кондензатора още няколко микросекунди, с което позволява да се натрупа потенциал, много по-силен от наблюдаваните в по-слабите дъги ефекти.