След няколко години на провали и огромни разходи Американската корпорация за радио била принудена да прекопира резултатите на Фарнсуорт. В крайна сметка трябвало да използва неговата система като свой основен модел, от който да „събере“ свои собствени компоненти. За крадец използвали д-р Владимир Зворикин. Легендарната му „фотографска памет“ си свършила работата при многобройните му „визити“ в лабораториите на Фарнсуорт. Това му позволило да преправи всеки компонент на Фарнсуорт под марката на Американската корпорация за радио. Така Дейвид Сарноф успял да използва патентите на Зворикин и да не плати на д-р Фарнсуорт нито цент в знак на благодарност.
Въпреки всичко, мечтата принадлежала на д-р Фарнсуорт. Дисектори на изображения, пулсови предаватели, синхронизиращи осцилатори и специални катодни лампи — с помощта на екипа си Фарнсуорт измислил, проектирал и изработил с ръцете си всяка една част през 1926 г. Проучването на патента му показва единствено нов модел тръби, която нямала равна на себе си по онова време. Д-р Фарнсуорт разработил множество необичайни лампи, които правели неговите телевизионни осцилатори, приемници и предаватели все по-ефективни. Нито една съществуваща технология не можела да се съревновава с характеристиките на неговите осцилатори, електронни множители и студени катодни усилвателни тръби.
Особено забележителни сред останалите му разработки са студените катодни вакуумни лампи, някои от които използвали слабо радиоактивни материали за постигане на нечувани електронни постижения. Той създал фото множители, мултипактори, инфрачервени изобразителни лампи, лампи за съхраняване на образа и лампи за усилване на образа. Уредите за нощно виждане на военните са също изобретение на Фарнсуорт. Само от този негов патент днес „Ай Ти Ти“ прави милиарди.
Малки звезди
По време на Втората световна война д-р Фарнсуорт продължил да изследва новите електронни алтернативи и създавал коренно различни видове електронни лампи, които станали толкова прочути, колкото и предишните му постижения в областта на телевизията. Изобретяването на „мултипакторната лампа“ била едно такова откъсване от общоприетото. В тези странни „студени“ лампи фото електрическият умножаващ процес насища вакуума с електрони. Простото прилагане на слаб прав ток създава толкова ефективна лавина от електронни заряди, че лампата достига до „пълна“ ефективност. Това означава, че входящата енергия е равна на изходящата, нещо непознато за технологията на вакуумните лампи.
В мултипакторните лампи се използват два поставени един срещу друг конкавни електрода, които играят ролята на вдлъбнати електростатични огледала. Те фокусират йонизирания газ в малки плътни точки, точно както вдлъбнатите огледала фокусират светлината. Тези елементи позволили преоткриването на електронната оптика — феномен, забелязан първоначално от сър Уилям Крукс през 1890 г., който впоследствие бил „пропуснат“.
Д-р Фарнсуорт разработил най-различни мултипакторни лампи. Колекцията му от патенти е внушителна. В някои от моделите Фарнсуорт забелязал много странни феномени. Сред тях били резки изблици на енергия, която сякаш се появявала „отникъде“. Напълно е възможно да е открил нов вид енергиен източник, който няма нищо общо с термоядрения синтез. Има предположение, че тези изблици са с космически произход.
През 1935 г., докато тествал първите си мощни високочестотни мултипакторни лампи, Фарнсуорт се натъкнал на странен феномен, който привлякъл вниманието му. В центъра на лампата се виждала малка, ослепително ярка и приличаща на звезда синя точка. Тя ставала още по-ярка при увеличаване на подаваното напрежение. Тези точки никога не докосвали стените на контейнера и си оставали точно там, където се появявали. Фарнсуорт видял в това явление контролна характеристика, която би могла по някакъв начин да се използва в бъдеще.