Качествата и аспектите са безбройните „възможности на опита“. Мистериозната енергия, наречена съзнание, е инструментът, с чиято помощ сме в състояние да опознаем природата. Онова, от което се нуждаем, е да преоткрием изгубените средства за изучаване на природата чрез пряк опит. Именно опитът е сърцето и същността на битието. Всички ние искаме напълно „да се слеем с Природата“. Именно това е реалната мотивация на научното й изследване. Квантитативната наука не е в състояние да ни го даде. Изкуството се справя с тази задача далеч по-добре. Но тази наука най-пълно го постига с разработването на инструменти за усилване на опита в лицето на радиониката.
Усещането остава единственият възможен прозорец, през който съзнанието е способно пряко да се докосне до природата. Всъщност това е единственият прозорец, през който може да се открие смисъла. Усещането е единственото достъпно средство, чрез което може да се използва световния език на значението и символа. Чрез портите на възприятието експериментаторът разбира най-дълбокото и изпълващо всичко пространство, в което инертната материя се управлява от значенията и символите.
Именно в този свят на чист опит, усещане и съзнание барон Фон Райхенбах намира отговорите, които научните му потомци тепърва ще проумеят. Може би е дошло времето, когато резултатите от многобройните му изследвания трябва отново да се проучат от гледната точка на една нова квалитативна наука. Изследването на од-феномените и усещанията създавали разширяващата съзнанието апаратура в замъка Райзенберг — лабораторията крепост на барон Фон Райхенбах.
Световната светлина
През четирите десетилетия усилени и педантични проучвания барон Фон Райхенбах успял да събере огромен брой данни. Неговият изтънчен и богат начин на писане станал пример за подражание на последователите му. Многобройните му публикации циркулирали из европейските научни кръгове и се превърнали в ценни придобивки и за най-видните умове на времето — Крукс и Тесла са само двама техни представители. Оставените от него томове, писма, лекции и непубликувани записки са достатъчни да запълнят една малка библиотека.
Малцина съвременни учени са успели да постигнат забравеното викторианско познание. Малцина са успели да разберат изгубената технология, разработена от предшествениците ни. Още по-малко са онези, които все още развиват квалитативни експериментални модели, чрез които да се разбере заобикалящия ни свят — че той се основава на съзнание, на обмен на съзнателни енергии между отделените му части.
Успелите да достигнат викторианската съкровищница на знания направили зашеметяващи открития, изхождайки от основните й принципи. Учените от началото на XX век повтарят експериментите на барон Фон Райхенбах (Дж. С. Уайт, Тесла, Льо Бон, Ейбрамс, Драун). След като възрастният барон се споминал, самият Фехнер публикувал трактат, представляващ своеобразен мълчалив поклон пред Райхенбах: „Ще си останем в този тъмен и студен свят, ако не отворим вътрешните си очи на духа, за да видим пламъка на природата отвътре.“
Думите на великия барон Фон Райхенбах и до днес отекват в умовете на онези, които знаят тайната на изгубения светоглед, на забравената наука „Следователно, всичко излъчва СВЕТЛИНА всичко, всичко. Живеем в свят, изпълнен със СВЕТЕЩА материя!“
Глава 2
Да чуваш по жицата. Антонио Меучи
Пътувания
Антонио Меучи е забравеният скромен гений, чиито открития предхождат всички революции в комуникационната техника от миналото столетие. Времето, през което ги е направил, само по себе си е достатъчно показателно. Истинско чудо е как в онази епоха Меучи е успял да разработи случайните си открития и да ги превърне в работещи системи.
„Отглеждането“ на една технология от първия проблясък на идеята до завършването й е постижение от особена категория. Откривател на телефона, Меучи с право се възхвалява като истинския баща на телефонията от онези негови съмишленици, които са запознати с необичайната му и трогателна биография. Но той е създател на далеч повече неща от телефона, който познаваме всички. Меучи е автор на две напълно различни телефонни системи. Първото и най-изумителното му откритие е известно като физиофония — телефониране през тялото и слушане през жиците. Едва след това дошъл ред на акустичната телефония, преварила с десетилетия всеки друг неин легендарен откривател.