Забелязал, че макар болката да изчезнала, познатото усещане за натиск се запазило. На мястото на болката се появила осезаема пронизваща горещина. Тесла осъзнавал, че тя може да бъде сигнал за вътрешно електрическо изгаряне. Вече бил направил подробно проучване по този въпрос и знаел, че подобно нагряване предшества образуването на волтови дъги вътре в тялото. Въпреки това продължил да увеличава мощността на динамото на малки, но постоянни стъпки.
С всяка следваща стъпка се увеличавала и топлината. Тесла оставал на мястото си, като изучавал реакциите на собственото си тяло за наличието на опасни сигнали. Продължил да увеличава напрежението, докато магнитната дъга достигнала крайната си мощност. Тесла открил, че топлината можела да се регулира и когато не била прекалено силна, ставала изключително приятна. Била толкова успокояваща и отпускаща, че Тесла започнал ежедневно да се подлага на въздействието й. Истинска електрическа „сауна“.
По-късно Тесла съобщил за ефекта в медицинските списания и безвъзмездно предложил откритието си на медицинския свят. Самият той станал редовен потребител и често изпадал в дълбок сън в топлите и проникващи в тялото му вълни. Веднъж прекалил с терапията и заспал толкова дълбоко, че се събудил цяло денонощие по-късно! Според описанията му изживяното не било неприятно, но все пак разбирал, че количеството „електро дози“ трябва да се определя от лекарите.
По това време Тесла открил такива интервали между отделните импулси, при които топлинният ефект напълно изчезвал и излъчването ставало абсолютно безопасно. Циклите на импулсите били толкова високи, че нервите не били в състояние да усетят проникващото енергийно поле. Сега Тесла можел да продължи да следва мечтата си за предаване на енергия, без да се страхува, че ще предложи на човечеството поредното технологично проклятие вместо благословия.
Трансформатори
Тесла използвал системата си с високи мощности и експериментирал с различна продължителност на импулсите и интервалите между тях. Измервал загадъчния електрически ток, който очевидно се пренасял през пространството. Тези полета били много по-мощни, отколкото преди. На определени разстояния от устройството започнали внезапно да се проявяват странни ефекти.
Така например Тесла забелязал, че металните повърхности в близост до апаратурата започват да се покриват с бяла корона. Докато искрите се носели по метала, той с изумление открил, че и самите предмети започват да се движат и потреперват. Двата феномена се появявали едновременно. Самите искри били сякаш живи. Движението на металните предмети означавало наличието на нови двигателни ефекти. Но какво представлявала тази странна синхронност на двете явления?
Ярките бели корони се появявали със „съскане“ по метални върхове и ръбове. Не след дълго около устройството били разположени множество метални предмети. Тесла веднага забелязал, че ефектите са различни от наблюдаваните по-рано, когато използвал високочестотен променлив ток. Сега разрядите били бели и много по-силни.
Електрическото поведение на медните плочи, пръти, цилиндри и сфери показало голямо разнообразие на бели, подобни на флуиди разряди. По краищата на плочите се появявали многобройни силни искри, които съскали и се разреждали във всички посоки, особено по острите ръбове. Тесла направил опит с медни дискове. При тях искрите като че ли били по-стабилни. Изобретателят наблюдавал любопитния начин, по който разрядите сякаш „пробягват“ от време на време по ръба на диска, като се съчетавали и разделяли с всички останали искри. Може би това било магнитен израз на силата од на Райхенбах!
Тесла обърнал внимание на начина, по който белите разряди се появявали по ръбовете на медните предмети с различни форми. Всяка форма давала характерно за нея разположение на короната. Това съответствие с формата дълбоко го впечатлило. При някои предмети разрядите имали вид на флуид. Гладки, приличащи на течност обвивки покривали медните цилиндри с определени размери. Тесла бил поразен. Очевидно излъченото електричество имало аеродинамична природа.
Медните цилиндри създавали изумителни количества бели разряди, които в някои случаи били дори по-големи от очакваното. Това означавало, че в цилиндъра се извършвал процес на трансформиране на енергията. Тесла си спомнил за първоначалните си наблюдения върху възбужданите с импулси проводници. Онези, които не експлодирали, давали много по-високо напрежение от онова, което им било прилагано. Така и не успял да разбере защо се случва това. А сега виждал друг пример, при който приложената енергия видимо се увеличавала от проводника. Каква е причината за това?