Още като студент Тесла разбирал някои научни императиви, обявени от Йохан фон Гьоте. Сред тях е запазването и разширяването на всяка природна активност. Гьоте загатвал, че когато естествените условия по време на експеримента останат непроменени, самата природа се намира в най-добрата позиция да разкрие повече обединяващи феноменални проявления на квалитативните наблюдатели.
Тесла разбирал, че новото му и съвсем случайно откритие на импулса е пълно отдалечаване от многофазния променлив ток. И макар че използвал някогашното си видение за водовъртежа, за да създаде първите си мотори и генератори, сега си давал сметка, че посланието на видението било друго. Всъщност, погледнато от изразената от Гьоте позиция, многофазният ток е най-неестествената форма на енергия.
Естествената активност е изпълнена с импулси, а не с промени на полярността. Естествената активност започва като първичен импулс. Природата е изпълнена с импулси от всякакъв вид. Всички движения на енергията, от мълнията до нервната дейност, протичат като импулси. Сега Тесла разбирал, че импулсите изпълват цялата природа, а на още по-фундаментално ниво — и метафизичния свят.
Мистериозният поток от смисъл по време на разговор се явява следствие на насочени в пространството импулси. Инертният въздух вибрира и се променя при произнасянето на звуците, но смисловият поток си остава еднопосочен. Намеренията са също импулси. Еднопосочното движение на намеренията се проявява като импулси. Подбудите следват проявата на внезапни желания. Първоначалните импулси биват удовлетворени само когато открито се изразят в действия.
Тесла искал да разбере откъде идва тази „мотивираща сила“ и какво става с нея по време на изразените действия. В това отношение той имал чудесния стереотип на типичен викториански натур — философ. Научните му търсения следвали този вид мислене до края на живота му. Онези, които си направят труда да проучат изявите му, ще открият метафизичната основа, върху която се гради цялата му по-късна научна дейност.
Тесла забелязал изумителна „координация“ между феномени, които като че ли всеки ден му предоставяли нови и нови технологични възможности. Тази чудесна синхронност, този водовъртеж, разкрила новото му и съвсем уместно положение в природата. След като по някакъв начин успял да „разчупи“ фикс идеите си с неестественото (с многофазния ток), той успял отново да се върне в естественото. Импулси. Възможно ли е предизвикването на електрически импулси по някакъв начин да е предизвикало и други характерни за природата импулси? Дали не е създал метафизичен водовъртеж, в който сега текат всички импулсни феномени на природата? Това ли е било истинското послание на онзи залез в Будапеща преди толкова много години? Дали електричеството е фундаменталната природна енергия мотиваторът?
Викторианската наука не била съвсем сигурна какво представлява електричеството и затова с него били асоциирани множество атрибути. Натурфилософите от XVII и XVIII век предполагали, че в природата има две сили — електрическа и магнитна. Гилбърт и Декарт споделяли мнението, че тези сили са особен вид „течаща енергия“, излъчван в пространството поток под формата на много тесни стегнати линии. Някои приравнявали електромагнитните сили с „тъмната светлина“, което по-късно било отчасти доказано от Карл фон Райхенбах.
Фарадей възприел и модифицирал възгледа, че електромагнитните сили действат през пространството, защото представляват специален енергиен поток. Това всепроникващо движение се променя, когато минава през проводници, става по-сгъстено и забавя скоростта си. Фарадей смятал, че „силовите линии“ са лъчи, а не обикновено статично напрежение, както ги разглеждат съвременните учени. Те били подвижни и имали характерни дължини, когато се движели в пространството.
Други щели да променят имената и ще наричат електрическите силови линии „диелектрически“ или диелектрически поток, но по същество значението си оставало близко на онова, което имал предвид Фарадей. Младият Джеймс Кларк Максуел също смятал, че силовите линии са динамични и имат дължина. Но каква била тяхната субстанция? Тук бил основният проблем, който не давал мира на физиците през цялата викторианска епоха.
Тогавашните изследователи и натурфилософи искали да открият истинската природа на „енергийния поток“, от който се състояли силовите линии. Повечето приемали, че мистериозната течаща „субстанция“ би трябвало да е всепроникващ, подобна на газ поток, който се състои от безкрайно малки енергийни частици, причиняващи различните наблюдавани индукции и натиск.