Хенри и Фарадей се опитвали да извлекат годно за използване електричество от статичните заряди. Идеята била, че щом силовите линии са съставени от „течаща енергийна субстанция“, поставените в заредени маси контакти би трябвало да осигуряват неизчерпаеми количества електричество. Никой обаче не бил в състояние да извлече тази течаща енергия. Преди всеки контакт имало разряди, при които тя се губела. След като опитите им с лайденски стъкленици пропаднали, повечето учени потърсили по-благоприятен източник на концентриран заряд. Търсенето се изместило към магнитите, но опитите били все така безплодни. Нямало начин да се извлече енергия от отделните течащи заряди на силовата линия.
Дж. Дж. Томсън открил електроните при разряди във вакуум и приел, че тези „електрически частици“ действат във всички случаи, когато се наблюдава електрическа активност. Викторианските учени не приели напълно това виждане. „Електроните“ на Томсън се разглеждали като резултат от силни колизии в ускорителното пространство на вакуума. Не било възможно да се установи със сигурност дали „токовете на Томсън“ са активни в електрическите проводници, работещи със слабо напрежение.
Видни експериментатори наред с Тесла продължили да твърдят, че истинското електричество е „течащото през пространството електричество“. Класическите демонстрации на Тесла доказали, че бързите електрически импулси всъщност надвишават способностите на фиксираните заряди да предават приложените сили. Зарядът се забавя, а в същото време електростатичните сили продължават да се проявяват. Така става очевидно, че електростатичните сили предшестват движението на зарядите.
Тесла разбирал, че електростатичните импулси биха могли да текат без проводници. Неговите „без токови макари“ работели просто защото самите заряди били обездвижени. Електричеството се оказало по-скоро черта на течащата сила, отколкото поток от частици. Но в такъв случай какво представлявал този „течащ ток“?
Според виждането на Тесла, излъчваното електричество е течащ през пространството ток, който НЕ Е съставен от електрони. Късните викториански учени смятали, че съществува субстанция, която изпълва цялото пространство и материя. Знаменитият Менделеев предсказал съществуването на няколко изключително редки газа, заемащи място преди водорода. Според него те би трябвало да са инертни газове и именно затова могат да се установят толкова рядко. Според Менделеев тези предсказани газове образували атмосфера, изпълваща цялото пространство. Именно тази газова смес представлявала етерът.
Тесла и други учени смятали, че електрическата и магнитната сили са всъщност потоци етер, който е фиксиран в материя. Материалите по някакъв начин се „поляризират“ от „търкането“ при преминаването на етера през тях. Повечето вещества поддържат потока безкрайно дълго, тъй като той не ги кара да извършват работа. Достатъчно е материята просто да остане поляризирана, за да провежда протичането на етера. В етерния газ се съдържала цялата енергия. Безкрайно много енергия.
Тази енергия се проявява като електромагнитни сили, което било адекватна причина Тесла да се заеме с изработването на двигател, задвижван с етер. Подобна машина би могла да работи вечно благодарение на безкрайните кинетични енергии на самия етер, създаден и задвижван от звездите.
Тесла смятал, че лъчевата енергия се състои от етерен газ. Становището му се основавало на факта, че без токовите му макари не провеждали „бавни и гъсти“ заряди, каквито се наблюдават в обикновените електрически вериги. Кратките импулси пораждат съвсем различни ефекти — флуидни ефекти. Качествата, които Тесла приписва на „електричеството“ или „електрическите“ неща в многобройните си патенти и в изявленията си в пресата, е отнасят до етера. Тесла не слага знак за равенство между „електричество“ и потоците електрони. Когато говори за „електрически“ ефекти, той винаги описва техните проникващи, газообразни свойства.
Тесла нарича пространството „заобикаляща или естествена медия“. Според него именно пространството „провежда електричеството“. Успял да открие начин да концентрира, засили и насочи този газообразен електрически поток. Според него това излъчено електричество е всъщност газообразна еманация. Етерна еманация. Именно затова в лекциите си Тесла използва толкова често свързани с флуидите термини.