Отношението на Кийт към Нейтън се беше променило значително, след като Джена си тръгна толкова бързо. Нейтън и бащата на Джаки не се срещаха особено често, затова мина време, преди да забележи разликата. Кийт винаги се държеше любезно, макар и малко хладно, но изведнъж стана груб и неприятен. Започна да посреща Нейтън все по-враждебно и накрая двамата с Джаки престанаха да се срещат в дома ѝ. Въпреки това не прекратиха връзката си и се смееха на неодобрението на Кийт с опиянението на хора, отдали се на забранена близост.
Нейтън все още помнеше изражението на тъста си на бензиностанцията преди толкова много години.
Знам какво правят мъжете като теб.
Сега, докато седеше на дивана, Нейтън си помисли, че тъстът му навярно е имал право. Тази мисъл беше ужасно потискаща.
От коридора се чу шум и Бъб се появи на вратата. Ризата му беше измачкана и той примигна на слабата светлина.
— Къде са всички?
— Тръгнаха си.
— Вече?
— Ти проспа погребението.
— О! — Брат му се пльосна на дивана и Нейтън усети миризмата на алкохол, която се разнасяше от него. Бъб потри лице с ръка и го погледна с кървясалите си очи. — Какво ти става?
Нейтън, който не знаеше откъде да започне, го изгледа и веднага се сети как държеше в ръце мъртвата си кучка Кели. През последните два часа беше спрял да мисли за това, но сега споменът се върна. Отвори уста и с усилие си пое въздух.
— Нищо.
— Напротив, има нещо.
Нейтън сви рамене.
Бъб се прозина и огледа стаята.
— Много хора дойдоха, а?
— Да.
— Мислиш ли, че и заради нас ще дойдат толкова?
— Не.
— Аз също — рече примирено Бъб. — Проклетият Кам! Не знам как го правеше. Той си беше същият кретен като нас, просто го прикриваше по-добре.
— Мислиш, че това е причината?
— Да, разбира се. — Брат му се загледа в стената. Гласът му беше груб, а думите — още по-заваляни. — Прав съм, нали? Имам предвид, че татко беше кретен и Кам беше кретен. Аз също съм кретен. Както и ти.
Нейтън едва не се разсмя.
— Няма да ме чуеш да споря по въпроса, приятелю. Но има и по-лошо от това.
— Щом казваш. — Бъб едва не се оригна.
— Така е.
— Е, ти ги разбираш тези неща. — Брат му стана от дивана и отиде до телевизора. — Имам предвид, че Кам беше кретен, но ти остави човек да умре.
— Това беше преди десет години. И той не умря.
— Не и благодарение на теб. Но вероятно вината не е твоя. Както вече казах, ние сме семейство от кретени. Не можеш да направиш кой знае какво по въпроса. — Бъб се надвеси над телевизора и започна да разплита кабелите на видеоиграта си.
— Хората се променят, приятелю.
— Добре.
— Не, чуй ме. Въобще не съм толкова лош, колкото Кам — възрази Нейтън.
— Щом казваш. — Бъб не вдигна поглед. — Спомни си тези думи, когато двамата с Илзе се опитате да ме прецакате за фермата.
— Господи, Бъб, никой не се опитва да те прецака!
— Ще видим.
— Хей. — Нейтън понижи глас. — Какъв точно ти е проблемът?
— Не знам. Като за начало, нямам представа какво се случва със собствения ми имот. Моята дума никога не се чува. И като за капак, имам братя като теб и Кам.
— Е, вече имаш само мен, така че сигурно си доволен. — Нейтън усещаше надигащия се у него гняв. Стана, за да излезе от стаята. — Между другото, да имаш да ми казваш нещо за кучето ми?
— Кое куче?
— Много добре знаеш за кое куче. Кели.
Ръцете на Бъб застинаха върху кабелите на играта.
— Не. Не знам за какво говориш.
— Така ли?
— Да.
— Нищо ли нямаш да ми казваш за капаните с отрова около фермата ми? Не се ли сещаш за нещо, каквото и да било? — Нейтън се протегна и почука брат си отстрани по главата.
Бъб блъсна ръката му.
— Върви да се шибаш.
— Не, ти върви да се шибаш. Кели агонизираше накрая. Станах свидетел на мъките ѝ. С нищо не можех да ѝ помогна. — Нейтън усети сълзи да напират в очите му и примигна няколко пъти.
— Тя беше просто куче.
— Обичах я. Беше най-добрият ми приятел.
— В такъв случай трябва да излизаш повече.
Нейтън си наложи да си поеме въздух. Яростта, която се надигаше у него, не беше само заради Бъб. И все пак той му беше пред очите.