Двамата се спогледаха и накрая Илзе направи крачка към него и го целуна. Нейтън затвори очи и по тялото му се разля топлина, която нямаше нищо общо със слънцето. Той се усмихна.
— Сега, като се замисля за бъдещето — каза Илзе, когато се отдръпна от него, — мисля, че отново мога да бъда щастлива. А не съм се чувствала по този начин от много дълго време. Разбираш ли какво имам предвид?
— Да, разбирам.
Илзе отвори комарника и посочи към телефона с извадена слушалка.
— Ще се видим после.
Нейтън я изпрати с поглед, докато се скри от другата страна на къщата, и затвори вратата след себе си. Тръгна по тъмния коридор и вдигна слушалката.
— Ало? — каза той.
През прозореца се носеше врявата от играта на крикет, която беше в разгара си. Момичетата се редуваха да хвърлят топката, а Бъб им даваше инструкции какво да правят.
— Нейтън — чу гласа на Глен от другия край на линията. — Извинявай, приятелю, но се прибрах късно вчера и чак тогава получих съобщението ти. Проверихме опасенията ти, но се оказа, че тази жена Джена е в Бали от три седмици. Полетите и проверките на паспорта съвпадат. Обадих се в курорта, където е отседнала, и си поговорих с нея. Тя каза, че съжалява за случилото се с Камерън, приятелю. Очевидно просто е искала да му изпрати някакво писмо.
Зандър забеляза Нейтън през прозореца и му помаха, а Ло някак си успя да метне топка, която Бъб не можа да удари. Чичо ѝ падна на колене в престорено унижение, докато момичетата се радваха и високо се смееха. Бъб посочи Нейтън и му направи знак. Ела да ми помогнеш.
— Нейтън, приятелю? Там ли си още? — Гласът на Глен като че ли идваше от много далеч.
— Да.
— Има ли нещо друго, за което искаш да говорим?
— Извинявай — отвърна той. — Исках да…
Илзе се смееше, докато момичетата правеха победни обиколки.
Нейтън си пое дълбоко въздух.
— Знаеш ли какво, приятелю? Не, няма нищо.
— Сигурен ли си? От съобщението ти останах с впечатлението, че е спешно.
Сега Ло беше застанала на мястото за удари и изпитваше затруднения с бухалката, която беше почти толкова голяма, колкото нея. Хари ѝ хвърли топката отдолу, тя я удари и всички изръкопляскаха.
— Не, исках да ти кажа… — Нейтън млъкна. — Исках да ти кажа, че от сега нататък ще започна да идвам по-често в града. Няма да си търся неприятности, но ще ходя когато си искам. Затова кажи на когото трябва. Не ме интересува на кого му харесва или не, но ще идвам.
— Разбрано — отвърна Глен. — Не бих казал, че е било чак толкова спешно, но идеята никак не е лоша.
— Благодаря, Глен.
— Не се тревожи. — Ченгето се изкашля любезно. — Ако това е всичко…
Нейтън видя Лиз през прозореца. Тя стоеше отстрани, под сянката, където беше почти незабележима, и наблюдаваше семейството си. Изглеждаше спокойна. Хари даваше съвети на момичетата как да удрят с бухалката, а Бъб каза нещо на Зандър и той се разсмя. Илзе се усмихваше и косата ѝ блестеше на слънцето.
— Това е всичко — отвърна той.
— Честита Коледа тогава.
— Честита Коледа, Глен.
Нейтън затвори телефона, излезе от къщата и се присъедини към семейството си под ослепителните слънчеви лъчи.
Благодарности
За мен беше огромно удоволствие да напиша тази книга и съм много благодарна на хората, които ми помогнаха да накарам тази история да оживее.
За пореден път съм изключително признателна на невероятните си редактори Кейт Патерсън и Матилда Имла от „Пан Макмилън“, на Кристин Копраш и Ейми Ейнхорн от „Флатайрън Букс“ и Клеър Смит от „Литъл, Браун“. Много ви благодаря за полезните съвети, предложенията и окуражителните думи през цялото време.
Безкрайна благодарност и за чудесните ми агенти — Клеър Форстър от „Къртис Браун“, Австралия, Алис Лъчънс и Кейт Купър от „Къртис Браун“, Великобритания, Даниъл Лазар от „Райтърс Хаус“ и Джери Каладжиън от „Интелекчуъл Пропърти Груп“.
Нямаше да мога да напиша тази книга, ако не беше готовността на много хора да отделят от времето си, за да ми разкажат за своя живот.
Огромно благодаря на пенсионирания полицай от Бърдсвил Нийл Макшейн и съпругата му Сандра, които ме поканиха в дома си. Не всеки би се съгласил да вози една непозната цели 900 километра през пустошта и да отговаря на въпроси през целия път, затова извадих огромен късмет, че Нийл бе от малцината, готови да се отзоват. Такова пътуване се случва веднъж в живота и аз никога няма да го забравя.
За мен беше чест да прекарам известно време в Бърдсвил с аборигенския старейшина и рейнджър в националния парк „Мунга Тири“ Дон Роуландс и съпругата му Лин. Техните съвети и опит ми отвориха очите за много неща, за които не се бях замисляла дотогава, и съм искрено благодарна, че ги споделиха с мен.