— Въпреки това е доста странна. Този човек е изчезнал, а после трупът му се е появил на километри от онова място.
— Така е. Е, недейте да се вълнувате много, защото не е истина… — започна Нейтън, но замълча, когато Илзе стана рязко и столът ѝ изстърга по пода. Тя отвори уста, сякаш искаше да каже нещо, но бързо я затвори, обърна се и излезе от кухнята.
Настъпи тишина.
Столът на Бъб изскърца, когато се отпусна на него. Бъб поклати глава.
— Хубава история, Нейтън.
Глава 8
С края на историята приключи и вечерята. Саймън стана, за да помогне на Кейти. Двамата си зашушнаха нещо, докато семейството се разотиваше по стаите си. Нейтън забеляза, че англичанинът прошепна нещо на приятелката си и после го изгледаха, преди да извърнат поглед.
— Майка ти даде на Зандър старата ти стая, така че ти кажи къде искаш да спиш — рече Хари, когато стана от масата. — Бунгалата за персонала са празни, но климатиците не работят.
В бунгалото щеше да се чувства като затворен в консервена кутия.
— Ще спя на дивана. — Нейтън надникна в хладилника за бира.
— Провери в хладилната камера, ако не намериш вътре — каза му Хари.
— Мамка му! — Нейтън се изправи и затвори хладилника.
— Какво има?
— Нищо. Просто си спомних нещо.
Хладилната камера в собствената му къща не работеше добре от известно време и след няколко седмици на чакане най-накрая щеше да пристигне техник, който да я поправи. Когато отвори тежката врата на голямата семейна хладилна камера, долепена до кухнята, Нейтън си спомни, че човекът щеше да дойде днес. Техникът щеше да влезе и сам, но на него му се искаше да си е вкъщи. Щеше да се опита да му се обади.
„С тази камера поне няма проблем“, помисли си Нейт, когато влезе вътре и кожата му настръхна. Постоя около минута насред промишлените количества замразена храна, за да се наслади на температурата, преди да си вземе бира от един рафт.
Върна се в кухнята и надникна в съседния склад. За негово облекчение, беше добре зареден. Не че очакваше друго, но ако Камерън е бил разсеян напоследък, Нейтън трябваше да го провери, защото не биваше да се рискува с количеството запаси. Складът приличаше на собствения му у дома, а именно на квартален магазин. На рафтовете бяха наредени ориз, макарони и консерви, които щяха да стигнат за няколко месеца. По стените бяха залепени списъци, от които да се следят количествата от всеки продукт. Всички бяха двуцифрени.
Нейтън се огледа и отпи от бирата. Трябваше да провери отново собствените си запаси заради опасенията на Хари от наводнение. Въпреки това смяташе, че е добре зареден. И той като всяко друго домакинство в региона изпращаше редовните си поръчки до супермаркета в най-близкия град и на всеки шест седмици един огромен хладилен камион изминаваше хилядата километра на север от Аделаида с всички поръчани стоки. Човек трябваше да планира напред, иначе щеше да загази. Нейтън знаеше какво ще яде всеки един ден през следващите шест месеца. Винаги разполагаше с достатъчно храна — ако попаднеше в капан, искаше да е подготвен — за да може да преживее наводненията, особено след като живееше сам.
Затвори вратата на склада след себе си, отиде до телефона в коридора и се обади на хладилния техник. Портфейлът на Камерън наистина беше на малката масичка до апарата, както беше предположил. Взе го, когато обаждането му беше прехвърлено на гласова поща, и го претърси, докато оставяше съобщение. Няколко кредитни карти, малко пари в брой. Една-две избледнели касови бележки от бензиностанцията в града. Извади шофьорската книжка и се загледа в снимката на брат си. Камерън не се усмихваше на нея, което беше необичайно, а вместо това бе лепнал покорно и неутрално изражение на лицето си. Въпреки това очите му продължаваха да проблясват шеговито и Нейтън си помисли, че вероятно беше разказал някой виц на фотографа, преди да го снимат. Затвори портфейла.
Взе си бирата и отиде в дневната. Къщата почти не се беше променила през изминалите десетилетия. Диванът беше същият от детството му и Нейтън бе спал много пъти на него. Не беше неудобен. Видя, че Лиз му е оставила чисти дрехи, сгънати грижливо, и ги взе. Вероятно бяха на Камерън. Практичността винаги побеждаваше сантименталността, но въпреки това му беше странно да държи ризата и дънките на мъртвия си брат.
В ъгъла на дневната беше сложена пластмасова елха със запалени лампички. Под нея вече имаше няколко подаръка. Близо до нея, в средата на стената и изложена в тежка рамка, която Нейтън знаеше, че е много скъпа, висеше спечелилата награда картина на Камерън на гроба на работника.