Отдавна не я беше виждал и сега се наведе над нея, за да я разгледа. Гробът беше изобразен при изгрев-слънце — понякога хората се бъркаха, че е при залез, но Нейт не можеше да бъде заблуден; от разположението на слънцето разбираше, че е сутрин — и лъчите светлина се пречупваха на хоризонта. Кам беше обърнал голямо внимание на начина, по който светлината се разпръскваше по небето — беше постигнал този ефект с леки нанасяния на четката и богата палитра от цветове, която улавяше детайлите.
Самият гроб беше като някакво допълнение в сравнение с тази красота. Мрачните му тонове се мержелееха в долната половина на картината, а формата му беше по-скоро загатната, отколкото ясно изобразена. Дори Нейтън, който си нямаше никаква представа от изкуство, можеше да разбере защо картината беше станала толкова известна. След като брат му спечели онази награда, Нейт реши да прочете няколко дискусии и критики в интернет, където хората бяха разтълкували по различни начини посланието ѝ. Според някои светлината побеждаваше мрака, а според други беше обратното. Трети намираха самота, тъга, прераждане. Един човек дори беше написал, че вижда силуета на работника в мътните сиви тонове, където се срещаха светлината и мракът.
Самият Нейтън никога не беше харесвал картината чак толкова много. Не беше лоша, не го отричаше, но въобще не улавяше добре пейзажа. Контрастът между мрака и светлината му се струваше малко несръчен. Винаги когато отидеше на онова място — особено сам — го посрещаше една по-наситена гледка.
Той се пльосна на дивана и отново погледна сгънатите дрехи на брат си. Бяха почти същите като неговите — което не беше никак странно, тъй като всичките му познати пазаруваха от едно и също място — но с един-два размера по-малки. Двамата с Камерън достигнаха една и съща височина още на седемнайсет години, но брат му беше слаб и атлетичен, а той по-едър и мускулест.
След като Нейтън остана сам — не първия път, когато Джаки го напусна, а втория и последен път — започна да прекарва дълги часове в трескави тренировки със старите тежести в един от навесите. Не след дълго му просветна, че никой не виждаше как изглежда, нито пък на някого му пукаше. Спря да прекарва нощите си във вдигане на тежести и започна да лежи на дивана и да пие бира. Принципно беше достатъчно трудно да ставаш всяка сутрин по тъмно дори без махмурлук, а и физическата работа във фермата изискваше определено състояние на тялото и сила, така че му се наложи да се откаже и от това. Заряза бирата и от време на време започна пак да вдига тежести, като по този начин намери златната среда. Но така и не си възвърна някогашната фигура.
Нейтън погледна собствената си риза, която все още беше червена от праха, когато една сянка мина покрай прозореца му. Илзе. Силуетът ѝ се очерта в полумрака навън. Тя се протегна, за да свали чаршафите от простора. Те се гърчеха и плющяха на вятъра, сякаш някой бягаше върху тях. Нейтън погледа още малко, после остави ризата на брат си обратно на дивана и излезе, за да поговори със съпругата му.
Погледът на Илзе веднага се спря на червения прах, полепнал по дрехите му. Той някак си личеше повече отвън, отколкото в кухнята. Нейтън забеляза, че съпругата на брат му се чуди откъде е дошъл, докато стискаше една щипка.
— Ще ги сложа в пералнята — обеща той.
Илзе не каза нищо, само се обърна отново към чаршафите.
— Илзе, извинявай, че разказах онази глупава история за работника на вечеря. Не исках да те разстройвам.
Тя отмести един от чаршафите, за да може да вижда девера си.
— Не съм разстроена заради историята, Нейтън.
— Да, предполагам, че не си.
Илзе се протегна, за да свали една калъфка за възглавница. Ако се съдеше по десена, вероятно беше на едно от момичетата.
— Остави ги — рече Нейтън. — Не е нужно да прибираш прането сега.
— Напротив. Това са нещата на Ло. Навън са от вчера.
— В такъв случай вече е прекалено късно. — Чаршафите изсъхваха пет минути след като ги простреш навън. Сега платът беше покрит с песъчинки, които се бяха трупали по него от два дни. — Ще трябва отново да се изперат. Остави ги засега.
— Не.
— Тогава ми позволи да ти помогна.
Илзе като че ли искаше да се възпротиви, но накрая сви рамене и се предаде.
— Благодаря. — Тя завъртя една щипка между пръстите си. — Нейтън, какво мислиш, че се е случило с Кам?
Той дръпна един чаршаф от простора и не отговори веднага.
— Случайно ли се е отдалечил от джипа? — Илзе се взираше в щипката в ръцете си. — Или нарочно го е направил?