След като приключиха, Нейтън се отпусна по гръб и се загледа в Илзе. Вратите на джипа бяха отворени, за да влиза хладен въздух, а спалният чувал бе избутан на една страна.
Тя му се усмихна и белите ѝ зъби проблеснаха в мрака.
— Какво?
— Нищо. Това беше… — Той се опита да се сети за някоя подходяща дума. Прелестно, освежително, преобразяващо цялото му същество. — Чудесно — отвърна най-накрая.
За първи път спеше с жена, откакто Джаки го напусна, но не беше само секс. Чувстваше се по-добре, отколкото се бе чувствал от дълги години насам.
— Наистина чудесно.
— Благодаря — засмя се Илзе.
Той прокара ръка по тялото ѝ.
— Е, какво следва сега?
Илзе отново му се усмихна.
— Съвсем сигурна съм, че в наръчника на туриста пише, че ще си тръгнеш по изгрев-слънце и никога повече няма да чуя за теб.
Негов ред беше да се засмее.
— Няма начин. — Нейтън я придърпа по-близо до себе си и усети приятния допир на кожата ѝ, когато легна върху него. — Това няма да се случи.
Илзе се оказа права; той сгреши. Но тогава говореше напълно сериозно.
— Защо спират? — Зандър рязко се наведе напред и Нейтън се върна в настоящето.
Джипът на Хари отпред отбиваше към оградата. Дори не бяха наближили гроба на работника. Не бяха близо до нищо съществено.
Възрастният мъж слезе от колата, без да изгаси двигателя. Клекна и провери земята, като от време на време докосваше с пръсти пръстта.
— Какво става? — попита Зандър.
— Не знам. — Нейтън свали прозореца и си подаде главата навън. — Хари! Какво правиш?
— Оглеждам се?
— За какво?
— За всичко.
Сержантът от Сейнт Хелънс беше казал почти същото, но изречено от устата на възрастния мъж, имаше повече тежест — Хари наистина можеше да открие нещо полезно. Нейтън вдигна отново прозореца и сви рамене.
— Чу го. Оглеждал се.
Зандър се отпусна на седалката и зачака. След няколко минути Хари се качи в джипа и потеглиха.
Илзе си беше тръгнала почти веднага след като съмна. В града може и да живееха малко хора и в момента да не ги виждаха, но всички ставаха рано. Тя целуна Нейтън, докато си закопчаваше ризата.
— Ще те закарам до вас — каза той.
— Няма нужда. — Илзе му посочи общежитието до кръчмата. — Живея ей там.
— Толкова близо? Можехме да отидем у вас.
Тя слезе от джипа и му се усмихна.
— Какво има? Не се ли забавлява достатъчно тук?
— Да, забавлявах се.
— Аз също.
Докато я изпращаше с поглед, Нейтън се размърда. Облече се набързо и после цяла сутрин вършеше задачите си с усмивка на уста. Щом приключи със задълженията си, отиде да зареди на бензиностанцията на път за къщи. Тогава някой спря до него. Усмивката му помръкна за първи път през този ден, когато видя скъпия джип.
Нейтън се постара да не се набива на очи, но тъстът му — бившият му тъст — отвори вратата на возилото си и слезе от него. На Нейт му се стори, че с периферното си зрение долови някакво колебание у Кийт Уокър. Но то не продължи дълго. Бензиностанцията разполагаше само с две колонки и едната беше заета от Нейтън. Ако на Кийт му трябваше гориво, нямаше друг избор. Трябваше да избере свободната.
— Нейтън.
— Добър ден, Кийт. — Той беше насочил цялото си внимание в колонката. Смяташе да напълни резервоара и да се махне. Толкова.
Кийт го гледаше.
— Вчера говорих с Джаки.
Нейтън се беше загледал в брояча.
— О, нима. — Не беше въпрос.
— Виж, казала е на адвокатите си да отхвърлят предложението ти.
— Добре.
— Бъди разумен, Нейтън. Ако постигнеш своето, ще натовариш едно малко дете като Зандър с прекалено много телефонни разговори и посещения.
— Според моя адвокат искането ми е съвсем нормално.
— За разведени двойки, които живеят близо един до друг, може би. Но не и за човек като теб, който живее чак тук.
— Тя е тази, която си тръгна. Не аз. — Нейтън млъкна, но само за малко: — Както и да е, смятах, че ще се радваш да виждаш Зандър по-често.
По онова време Кийт, със своите четири имота, беше един от най-големите земевладелци в страната и през добрите години влизаше в списъка с богаташите, макар да се нареждаше чак в самия му край. Тъстът на Нейтън поклати глава и изкриви уста.
— Двамата с Кати виждаме Зандър в Бризбейн. Няма причина момчето да идва чак тук.