— Аз съм негов баща, Кийт. — Пистолетът беше изщракал. Резервоарът беше пълен. — Ето ти една добра причина.
Едва тогава Нейтън погледна по-внимателно своя тъст. Той бе малко блед и изглеждаше изморен. „Вероятно остава до късно, за да си брои парите“, помисли си Нейт, докато влизаше да плати на касата. През прозореца виждаше, че Кийт го гледа.
Нейтън нямаше представа защо тъстът му не го харесваше никак. Наистина, не се разбираха с баща му, но това не беше чак толкова странно. Нейт също не се разбираше с баща си. А и Кийт нямаше нищо против него в начало на връзката им с дъщеря му. Или просто си беше прехапвал езика с надеждата, че романсът им бързо ще приключи.
За съжаление, колкото по-добре вървяха нещата между Нейтън и Джаки, толкова повече се влошаваха отношенията им с Кийт. С наближаването на сватбата двамата почти не си говореха. Кийт дори се беше опитал да убеди Джаки да не се омъжва за него, при това неведнъж, както Нейт научи по-късно, когато съпругата му му го изкрещя в лицето.
Сватбата обаче не беше отменена, въпреки неодобрението на Кийт. По-късно той отдели една част от огромния си имот и го предложи на младоженците в знак на помирение. Тази сравнително малка ивица земя, която граничеше с владенията на семейство Брайт, беше неговият подарък за тях. По думите му имотът трябваше да е началната точка на участието им в семейната ферма „Кираби Стейшън“. Кийт обеща, че ако разработят земята и започнат да печелят добре от нея, ще им продаде още след време.
Нейтън имаше своите съмнения относно този имот, но не ги изказа на глас. Ивицата земя от другата страна на оградата никога не му бе харесвала, но Джаки много се вълнуваше, затова си замълча. Тя го окуражи да налее много средства в нея, за да положи началото на едно семейно начинание, което да им осигури бъдещето. Нейтън беше наследил една трета от „Бърли Даунс“, когато баща му почина, и скоро след това продаде половината от своя дял на Камерън.
Новата земя, с която се сдоби сега, погълна парите с невероятна скорост. Джаки не разбираше това. Тя искаше от него да продаде целия си дял от „Бърли Даунс“. Да го инвестира. Да работи по-здраво. Щом баща ѝ можеше да направи добри пари от своя имот, защо Нейтън да не можеше? Но той отказа да продаде останалото му наследство и това бе първият им сериозен скандал като семейство.
Джаки отиде при родителите си за няколко дни. Когато се върна, Нейтън ѝ каза, че според него земята, която Кийт им бе дал, не става за нищо. Това беше вторият им сериозен скандал. Джаки веднага се качи в джипа си и замина при родителите си за още няколко дни. Докато я наблюдаваше как се отдалечава от скапания им имот, Нейтън осъзна, че Кийт беше целял точно това.
Гумите на джипа минаха през една неравност и Нейтън си каза, че трябва да се съсредоточи в шофирането. Теренът не беше равен, а и той не беше свикнал да кара автомобила на Камерън. Последното, което му трябваше сега, бе да затъне в пясъка. Хари отново намали скоростта. Той беше спирал още два пъти преди това и всеки път слизаше, за да разгледа земята около оградата, или се завърташе в кръг, за да огледа околността.
— Какво си мисли, че ще види на гроба? — попита Зандър, когато плочата най-сетне изникна пред очите им.
— Не знам — отвърна Нейтън. — Но той познава Кам, откакто се е родил. Може би иска лично да види мястото.
— Може би. — Синът му не звучеше особено убеден.
Нейтън преживя раздялата със Зандър по-тежко, отколкото очакваше, преди Джаки да си тръгне завинаги. Тя го беше заплашвала от толкова дълго време, че той почти изпита облекчение, когато това се случи. Казваше му, че ѝ е писнало. Наричаше го скапан съпруг, скапан баща, скапан глава на семейството. Не пропускаше възможност да му го напомни. Нейтън нямаше против да се раздели с нея, но раздялата със Зандър беше като физически удар.
По онова време постоянно разглеждаше снимки. Търсеше усмивката на сина си, малките му ръчички и гъстата му коса, която вече бе започнала да се начупва. Липсваше му плачът на малкия — наподобяващ загряващ двигател — който го будеше нощем. Когато Зандър беше бебе, Нейтън сядаше до креватчето му в тъмното и му свиреше тихичко на китара. Това беше едно от малкото неща, които успокояваха детето, и Нейтън се изненада, когато Джаки му каза, че така повече го дразни, отколкото да му помага.
Нейтън отказваше да се кара с нея пред Зандър. Момченцето нямаше вина, че родителите му не се разбират. Понякога Нейтън допускаше, че вината не е изцяло на Джаки. Последните няколко години от брака им бяха трудни — те ту живееха заедно, ту се разделяха — и откакто Джаки си беше заминала, той започна да се чувства по-добре. Особено в моменти като онзи с красивата холандска барманка в багажника на джипа си. Но Зандър постоянно му липсваше.