Понякога Нейтън се питаше какво щеше да стане в онзи ден, ако не беше обърнал внимание на Кийт на бензиностанцията, ако се бе качил в джипа си и бе потеглил направо към къщи. Можеше да се ръкува с тъста си, преди да си тръгне — можеше дори да му вкара едно кроше в мутрата — и нещата пак щяха да са по-добре в дългосрочен план, отколкото бяха сега.
Нейтън не направи нито едното, нито другото. Той плати горивото и на излизане Кийт се провикна след него:
— Трябва да си наясно, Нейтън, че двамата с Кати ще платим за адвокатите на Джаки.
— Глупости. — Той се спря на метри от джипа си.
— Ще го направим.
— Не се съмнявам. — Нейтън се извърна и се приближи към тъста си. — Имам предвид, че правиш глупости, като си пъхаш носа, където не ти е работа.
— Смятаме, че си неразумен…
— Аз ли?
— … и искаме да сме сигурни, че Джаки ще има добри адвокати. Както и Зандър.
— Зандър си е добре, приятелю. Няма нужда от твоята помощ. Детето има нужда да вижда баща си от време на време — това му трябва.
— Нейтън…
— Ако проклетата ти дъщеря…
— Я внимавай как говориш! — Кийт като че ли не можеше да си поеме въздух.
— Не, ти внимавай. Ако проклетата ти дъщеря получи това, което иска, аз изобщо няма да виждам сина си.
Тъстът му не отговори, но мислите му бяха изписани на лицето му толкова ясно, сякаш ги беше изрекъл на глас. Да, точно така, в идеалния случай.
Нейтън изпита страх. Очакваше, че ще се съпротивляват на условията му за попечителство, но не и че ще стигнат толкова далеч. Не можеха да му забранят да вижда сина си, нали? Мислеше, че не е възможно, но все пак джобовете на Кийт бяха много дълбоки.
Нейт пристъпи към него и размаха пръст пред очите му. Тогава забеляза, че Кайли, касиерката на бензиностанцията, ги наблюдава през прозореца. По-късно жената не се поколеба да каже, че Нейтън се е държал агресивно. Точно в онзи момент обаче на него не му пукаше.
— Кийт, приятелю — заговори му спокойно и въздържано Нейтън, — слушай ме много внимателно, защото това ще е най-честото нещо, което ще чуваш през тази година. Това, че можеш да купиш и продадеш всяка проклета крава в района, не означава, че можеш да ме държиш настрана от Зандър.
— Такова е желанието на Джаки.
— Животът понякога е труден. Джаки ще трябва да се примири с това.
Кийт поклати ключовете си може би малко нервно.
— Не и ако зависи от мен. Ако беше по-добър съпруг и баща, нямаше да сме в това положение.
— Ей, приятел, няма нищо на този свят, което може да направи тази жена щастлива. Навярно, ако не ѝ шепнеше постоянно в ухото какъв неудачник съм, сигурно нямаше да си тръгне.
— Мислиш, че вината е моя, че се вразуми? Положих много усилия с теб, Нейтън. Дадох ти онази земя, нали? Дадох ти шанс!
Нейт се засмя.
— Да, добре, продължавай да си го повтаряш. Нямах никакъв шанс с онази земя и ти го знаеш. Искаше да се проваля и Джаки да го види. Желанието ти се сбъдна, приятел. Добра работа свърши. Но няма да ми отнемете сина.
— Ще видим.
— Сериозно ли твърдиш, че ще си щастлив, ако изоставя детето си? Смяташ ли, че така ще е по-добре?
— Честно ли ме питаш? Да. Не мисля, че е добре за Джаки и Зандър да са около човек като теб.
— Защо? — Под гнева на Нейтън се беше спотаило искрено любопитство. — Какво толкова не ми харесваш? Та ти дори не се опита да ме опознаеш, Кийт.
— Познавам хората като теб — отвърна тъстът му. — През целия си живот живея в пустошта и знам какво вирее тук. Знам какво правят мъжете като теб.
— Какво искаш да кажеш?
Кийт отвори вратата на джипа си.
— Това е загуба на време. Няма смисъл да говорим. Трябва да вървя.
— Почакай. За кого говориш? Имаш предвид баща ми ли?
— Например.
— Ей! Я чакай! — Нейтън протегна ръка и сграбчи вратата, за да попречи на тъста си да влезе. Той беше много по-едър от него. — Не е честно.
— Сигурен ли си? — Кийт погледна многозначително към ръката му, докато Нейтън не я свали бавно.
Тъстът му поклати глава и се качи в джипа си. После свали прозореца.
— Не се обаждай повече на Джаки. Ще си говорите чрез адвокатите.
— За бога, Кийт! — Нейтън се надвеси над прозореца.
Кайли продължаваше да наблюдава случващото се и нямаше да пропусне да спомене и този момент по-късно.
— Това е между мен и Джаки. Дръж парите си далеч от нас! Чуваш ли ме? Не искам да се бъркаш в семейството ми!