— … са се натискали? — помогна му Бъб от предната седалка.
— Да. Благодаря, Бъб.
Нейтън си спомняше, че тогава им беше много забавно. Всички се смяха. Камерън Брайт, прибрал се у дома за ваканцията, беше успял да забие туристка зад дюните.
— Та това беше всичко. Разнесоха се малко слухове наоколо, както си беше в реда на нещата след такова парти — продължи с обясненията Нейт. — Заварих Кам да спи в джипа с доста доволно изражение. Джаки тръгна да търси Джена, а ние двамата се прибрахме.
По-късно Джаки му бе разказала, че Джена е спала в общежитието на кръчмата с още няколко от редовните работници. Била тиха на път към фермата. Даже малко по-мълчалива от обикновено. Вероятно се чувствала засрамена. Определено я измъчвал тежък махмурлук. Но била напълно добре. Не ѝ споменала за Камерън и Джаки не я попитала.
— През целия ден всичко беше наред — продължи Нейтън.
На път за фермата Кам се беше хилил като идиот на предната седалка до Нейтън. И продължи да се хили до следващия следобед, преди да дойде обаждането.
— А после? — попита Зандър.
— После Джена каза, че вече не била добре.
Глава 15
Карл Брайт беше затворил телефона, обзет от най-страховития си гняв. Беше го обладала добре познатата леденостудена ярост, която го правеше напълно непредсказуем и от която Нейтън стъпваше на пръсти около него. Той беше повикал двамата си по-големи синове.
— Вие двамата. Елате тук.
Нейтън и Камерън бяха изпълнили заповедта на баща си на мига. Бяха застанали с гръб до стената, докато Карл сочеше телефона. Когато им бе заговорил, гласът му им се бе сторил още по-страшен заради мекотата в него.
— Какви глупости чувам за някакво момиче?
Потопен в спомена, Нейтън се загледа в пътя. Бъб го наблюдаваше от съседната седалка, а Зандър се бе навел между тях. Опита се да прогони старото чувство, което пропълзяваше в него, но не успя напълно.
— Очевидно слуховете от партито бяха започнали да се разпространяват — продължи Нейтън. — Приятелят на Джена разбрал какво е станало между нея и Кам и както сами можете да се сетите, не беше никак доволен. — Нейтън млъкна за минута. — Първото, което направили, било да отидат в болницата в града…
Там Джена разговаряла с младия Стив Фицджералд, тогава значително по-невинен, докато навлизаше в първата работа в живота си — назначението в Баламара. След това двамата с приятеля ѝ прекосили улицата и отишли в полицейския участък, където над чаша чай поговорили с тогавашния сержант. Не бил Глен, а друго ченге, което донякъде приличало на него. След като си тръгнали, полицаят се обадил във фермата на Брайт като услуга на един местен към друг. Нейтън все още помнеше изражението на Лиз, когато бе научила какво се е случило — на него бяха изписани нюансите само на две емоции: ужас и отказ да повярва.
— Какво е казала тази Джена на полицията? — попита Зандър.
— Че не е искала да прави секс с Камерън, но била прекалено пияна, за да го спре — отговори Нейтън.
В колата настъпи неловко мълчание.
— Казала е, че чичо Кам я е изнасилил? — изуми се синът му.
— Мисля, че тази дума не беше изречена на глас. Тогавашното ченге мислело, че Джена не е използвала подобно определение.
Лиз беше настояла веднага да откара Камерън в града, за да поговори със Стив Фицджералд и сержанта — дори със самата Джена, ако имаха тази възможност — за да се изчисти цялата тази каша. Карл не ѝ бе позволил. Момчето няма да играе по свирката на някаква надута кучка, която не знае какво иска, чу ли? Камерън беше блед като платно през цялото време. Никой не го попита какво иска той.
— Версията на Джена се беше разпространила из града точно за пет минути. Но… — Нейтън млъкна. Не отделяше поглед от прашния път. — Но много от нас бяха на онова парти. Видяхме какво се случи. Аз го видях и майка ти го видя, Зандър. Всички, които бяхме там, казахме едно и също.
До края на онзи ден дори хората, които не бяха присъствали на партито, смятаха, че са видели с очите си какво е станало. Все пак Джена беше с цели три години по-голяма от Камерън — едно хлапе, което беше в проклета училищна ваканция, за бога! Тя бе тикала алкохол в ръцете му цяла вечер, макар че, технически погледнато, той не беше достатъчно голям, за да пие. Освен това на партито присъстваха много момичета — разумни местни момичета, които не се поддаваха на глупостите на местните идиоти — така че, ако Джена не беше искала нещо да се случи с Камерън зад дюните, трябваше просто да извика и всичко щеше да бъде наред. Та тя дори му позволи да я закара в града след това. Ако ставаше въпрос за някое друго от тукашните момчета, тогава да, може би някой щеше да се усъмни. Но не и в Кам Брайт. Той беше едва хлапе, при това от добрите. Дори не беше достатъчно голям, за да знае какво изобщо прави там.