Наближиха края на имота на Камерън и Бъб започна да намалява скоростта. Главният път пред тях беше скрит зад естествено възвишение, което продължаваше покрай източната граница на земите на Камерън и Нейтън. От страната на Нейтън имаше предимно дюни, а от тази на Камерън — оголена скала, която се противопоставяше на атмосферните условия вече няколко хиляди години. По залез-слънце блестеше в алено, сякаш озарена отвътре. Сега беше мътнокафява.
— Къде е колата? — попита Нейтън.
Бъб почти беше спрял и надничаше през предното стъкло. Зандър се извъртя на седалката си и погледна назад пътя, по който бяха дошли.
— Няма нищо от тази страна. — Нейтън присви очи през прашното стъкло. — Какво точно каза пилотът?
— Ориентирал се по джипиеса си, така че… — Бъб сви рамене. Това не им помагаше особено. — Но каза, че е до скалите, северно от решетъчния мост. — Той смени предавката. — Ще отида до пътя. Нека погледнем оттам.
Бъб продължи да се придържа към оградата, като следваше тясната немаркирана пътека, която свързваше пасището с пътя. Мина напряко през една пролука в скалите. Джипът се разтресе, а двигателят изрева, но все пак се озоваха от другата страна. Пътят беше пуст.
— Значи мислиш, че е на север? — попита Нейтън и Бъб кимна.
Гумите вдигнаха облак прах и по джипа затракаха камъчета, когато Бъб ускори. Пътят се простираше пред тях като мръсна лента, а от лявата им страна се извисяваше скалата. След няколко часа слънцето щеше да се наклони на запад и да се скрие зад нея.
Продължиха напред още около минута, след което Бъб намали скоростта до почти невидимата просека в голата скала. Нямаше пътни знаци. Малцината местни жители познаваха повечето черни пътища, а на туристите не се препоръчваше да се разхождат по тях сами. Бъб зави в пролуката между високите скали и отиде до пасището от другата страна. От това място скалата се виждаше като гладко възвишение, което се издигаше все по-нагоре, а после се спускаше рязко надолу към пътя.
Бъб спря, без да угаси двигателя. Нейтън отвори вратата и слезе. Вятърът се беше усилил и запращаше в лицето му песъчинки. Той бавно се обърна в пълен кръг. Виждаше скалата и оградата, която изглеждаше миниатюрна от това разстояние. И хоризонта. Нищо друго. Върна се в джипа.
— Карай малко по-нагоре.
Излязоха на пътя и след малко Бъб отново сви в друга една пролука. Пак спряха и пак огледаха наоколо. Не видяха нищо по-различно от първия път. Нейтън започна да губи надежда и отвори вратата на автомобила, за да влезе, но чу леко почукване по прозореца. Зандър му сочеше нанякъде и говореше нещо.
— Какво? — попита Нейтън и се наведе над него.
— Ето там. — Младежът сочеше нагоре по склона, по посока на пътя. — На светлото.
Нейтън присви очи срещу слънцето, но не видя нищо. Наведе се до нивото на сина си и проследи погледа му. И най-накрая видя какво му сочеше Зандър. На каменистия връх на една отдалечена скала слабо проблясваше мръсен метал.
Вратата на шофьора беше отворена — нито широко зейнала, нито открехната. Просто отворена, колкото той да излезе спокойно от автомобила.
След като Зандър забеляза в далечината отблясъка от колата, Бъб се върна на пътя и потегли към следващия незабележим черен път. Там спря пак и сега вече не можеше да не забележат тойотата „Ланд Крузър“. Беше паркирана на равния връх на скалистия склон, с предница, обърната към стръмното нанадолнище към пътя.
Тримата се бяха разбрали без думи да оставят джипа в подножието на скалата и да се изкачат пеша. Когато стигнаха върха и застанаха до автомобила на Камерън, вятърът вече дърпаше дрехите им.
Нейтън заобиколи ланд крузъра и за втори път днес му се стори, че нещо се размърдва и се накланя под краката му. Отвън колата изглеждаше съвсем наред. Бяха полепнали само мръсотия и камъчета, но това беше разбираемо. По врата му полазиха студени тръпки.
По колата нямаше нищо странно и това само по себе си беше странно. Едва сега Нейтън осъзна, че е очаквал да намери автомобила затънал в пясъците, преобърнат, блъснат в някоя скала или смачкан на метална топка. Мислеше, че от него ще свисти пара, ще изтича бензин или ще излизат пламъци, капакът му ще е отворен или и четирите му гуми ще са спукани. Не беше сигурен какво точно очакваше, но очакваше нещо. Нещо повече от видяното. Нещо, което щеше да обясни какво се е случило.