Нейтън продължи да слуша Дейв само с половин ухо и се зачете в последните записки. В момента Хари проверяваше един сондажен кладенец, а Илзе — той проследи с пръст какво е написала — наистина яздеше в падока до алеята, както му каза Саймън. Нейтън си спомни, че сутринта, в която Камерън изчезна, тя е била пак там. Тогава съпругът ѝ се бе спрял да говори с нея за последен път, преди да тръгне.
— Съжалявам, приятелю — казваше Дейв и Нейтън отново се съсредоточи в телефонния разговор. Техникът явно чакаше отговор.
— Благодаря, ще се опитам още веднъж да я оправя сам — отвърна той.
— Не говорех за хладилната камера — недоволството на Дейв почти се усещаше от другия край на линията. — Казах, че съжалявам за случилото се с Камерън.
— А, да. Благодаря.
— Много го харесвах. Беше добър човек.
— Аха.
— Сигурно е голям шок за вас.
— Така е.
— Имаш ли представа какво го е накарала да го направи?
Нейтън отгърна тефтера отново на датата, на която Кам изчезна. Видя главните букви, които брат му бе написал: ЛЕМАНС ХИЛ. Усети свиване в гърдите. Камерън очакваше да се върне на следващия ден за вечеря, та дори и по-рано. Нейтън извади картичката от джоба си. Двете думи на нея бяха написани със същия почерк. Прости ми.
— Не — отвърна Нейт. — Нямам представа.
Редът над бележката на Камерън беше изпълнен с наклонените букви на Лиз, която бе написала, че ще поязди коня на Софи и ще се върне същия следобед. На по-горния ред Хари беше написал, че със Саймън ще ходят да проверяват сондажните кладенци, като се очакваше да са си у дома за вечеря. Грозният и неграмотен почерк на Бъб от предишния ден съобщаваше, че ще остане в северния падок, преди да потегли за срещата с брат си на Леманс Хил. Нейтън прокара пръст по написаното. Нямаше други бележки от деня, в който Камерън изчезна. Той прегледа още няколко страници и затвори тефтера.
— Както и да е, приятелю — казваше Дейв. В гласа му се усещаше някаква странна нотка. — Разбирам, че сега не е най-подходящият момент за теб, но ще трябва да ти пратя фактура за услугата.
— Добре. — Отговорът му беше по-кисел, отколкото искаше.
— Опасявам се, че нямам избор. Дадох стотачка за бензин, за да дойда до вас.
— Знам. — Сърцето на Нейтън се сви, както ставаше винаги в последно време, когато бяха замесени пари.
— Виж, като се има предвид, че е Коледа, ще намаля малко хонорара си.
— Така ли? Благодаря.
— Не се тревожи. Така или иначе ходих в „Атертън“ в четвъртък, така че не пътувах съвсем на вятъра.
— Бил си в „Атертън“? — учуди се Нейтън. Нещо му мина през ума за част от секундата. Той се опита да задълбае в него, но мисълта изчезна още преди да се е оформила докрай.
— Да, имаха проблеми с генератора. Още веднъж, съжалявам за случилото се с Кам. Жалко, че никой не го е видял навреме, за да му помогне.
Отново го загложди нещо. Този път беше по-силно, но пак се изпари бързо.
— Благодаря, Дейв.
— Успех с хладилната камера.
Наистина щеше да му трябва. Нейтън затвори и доста дълго време стоя загледан в телефона. Най-накрая се обърна, за да излезе навън. Стресна се, когато видя, че някой се е облегнал на рамката на вратата на кабинета на Илзе и го наблюдава. Отново Саймън. Нейтън се зачуди от колко време стои там.
— Искаш ли още нещо? — Тъкмо щеше да го подмине, когато бившият турист направи малка нервна крачка към него и двамата спряха.
— Полицията има ли други предположения за злополуката с Камерън?
— Не. Защо?
— Просто ми е интересно. Много го харесвах. Отнасят ли се сериозно към случая?
— Предполагам. Само дето тук има едно-единствено ченге.
— Знам. Много е странно — позасмя се Саймън. — Ще дойде ли да говори и с нас?
— Тук, в къщата ли? — Младият мъж изглеждаше толкова нервен, че Нейтън почти настръхна. — Ще бъде ли проблем?
— Не, разбира се, че не. — Саймън сякаш искаше да добави още нещо, но се отказа. Двамата се гледаха един друг известно време.
— Как каза, че сте се запознали с Кам?
— В кръчмата. Когато пристигнахме в града.
— От запад.
— Точно така.
— Много трудно се стига дотук от запад по това време на годината — рече Нейтън. — Повечето пустинни пътища са затворени.
— На мен ли го казваш. Трябваше да изберем живописния маршрут. Да заобиколим от юг.
— Ясно.
В тази пустош винаги имаше повече работа, отколкото работници, които желаят да я свършат, но въпреки това Нейтън се зачуди защо Кам бе избрал точно тази двойка. През този сезон работата дори не беше чак толкова много. Замисли се за телефонното обаждане от снощи. Аз ви благодаря за интереса към „Нордън Блумс“!