— Откъде казахте, че сте?
— От Англия? Хампшър.
— Това на север ли е?
— Не, на юг. Защо?
— Няма значение.
— Свързано ли е с жената, за която всички говорите? С тази Джена? — Саймън почти шептеше и това накара Нейтън да се обърне.
— Знаеш ли нещо по въпроса? Или нещо за нея?
Бившият турист усети промяната в тона му.
— Не, разбира се, че не. Откъде да знам?
— Защото я спомена.
— Виж… — Саймън хвърли поглед към кухнята, откъдето се чуваше тракането на чинии. Кейти продължаваше да работи. — Не започнах правилно. Не ни познаваш, разбирам. Но случилото се с брат ти… — Бившият турист снижи още малко глас. — Ако трябва да се притесняваш за някого, това не сме аз и Кейти.
Нейтън се намръщи. По природа младият мъж беше толкова неспокоен, че беше трудно човек да разгадае изражението му.
— Какво имаш предвид? Трябва ли да се притеснявам за някой друг?
— Може би не точно да се притесняваш…
— Това каза.
— Да, знам, но имах предвид, че ако се чудиш…
— За бога, приятелю, изплюй камъчето най-накрая!
Саймън преглътна и адамовата му ябълка подскочи.
— Чух Камерън и Хари да се карат. Една седмица преди да умре.
— Е, и? — отвърна Нейтън, защото не знаеше по какъв друг начин да отговори.
Навън някой го викаше:
— Нейтън?
Илзе. Той се обърна по посока на гласа, после погледна отново Саймън и насочи цялото си внимание към него.
— Помислих си, че ще искаш да знаеш — продължи бившият турист. — Случи се една нощ, точно преди Хари да изключи генератора. Чух ги от караваната. Не разбрах подробности, тъй като не се опитвах да подслушвам, но определено спореха.
— Нейтън? — Ботушите на Илзе затрополиха до дървените стъпала на верандата.
Саймън направи половин крачка към него.
— Слушай, Камерън звучеше много ядосано. Повече, отколкото съм го чувал когато и да било. Хари също се ядоса; каза, че живее тук повече от четиридесет години, по-дълго дори от него. Каза му нещо от рода на: „Знам какво се случва тук, знам по-добре, отколкото си мислиш“.
— Какво трябва да означава това?
— Не знам — сви рамене Саймън. — И в общи линии това беше. Мисля, че после Хари си тръгна. Сигурно нямаше да му обърна голямо внимание, но…
Нейтън се спря пред комарника в края на коридора. Илзе се появи на прага.
— А, добре, ето къде си бил — каза тя. Беше малко задъхана. — Хари го няма. Свободен ли си? Имам нужда от помощта ти.
— Да. Дай ми само секунда. — Нейтън се обърна отново към Саймън. — Но какво? Казвай бързо.
— Но Хари така и не го спомена.
Глава 21
Бяха слезли от пътя преди три километра и сега джипът на Нейтън подскачаше по неравния терен.
— Надявам се да не се е измъкнало — каза Илзе, когато кошарата се появи в далечината.
— Да. — Той също се надяваше. Да освобождаваш увито в телената ограда теле, беше едно, но да се опитваш да го хванеш, докато тича презглава, омотано в бодлива тел, си беше истинска мъка.
— Ето го. Виждам го. — Илзе посочи през прашния преден прозорец. Това бяха първите думи, които си размениха от петнайсет минути насам.
Картичката на Камерън стоеше отворена и захвърлена помежду им. Прости ми.
Нейтън огледа стадото. Кравите се наежиха, когато чуха двигателя на джипа, и тръгнаха почти едновременно като вълна. Само една крава остана да гледа как телето ѝ се опитва да освободи задните си крака от оградата.
— Видях го, докато яздех — беше му казала Илзе по-рано в коридора. — Нямах нищо подръка, за да срежа телта.
— Добре — беше отвърнал Нейтън. Тази задача беше за двама души. — Дай ми минутка. Ще те чакам пред колата ти.
Илзе се бе поколебала за миг.
— Джипът ми е повреден. Да отидем с твоя?
— Няма проблем. Ключовете са на седалката.
Нейтън се запита къде всъщност беше джипът ѝ, докато я изпращаше с поглед. Не го беше виждал, откакто дойде тук.
След това бе записал къде отиват в тефтера до телефона, бе скъсал един празен лист и бе оставил съобщение на Зандър. Бе погледнал Саймън, който продължаваше да се навърта наоколо.
— Сигурен ли си, че това си чул да си говорят Кам и Хари? — беше попитал Нейтън. — Не се опитваш да създаваш неприятности, нали?
— Не. Не. Защо ми е да го правя?
— Казал ли си на друг? На Бъб например?
— Не.
— Защо?
— Двамата с Хари ми се струват много близки.
— Хари е близък с всички тук.