На Нейтън му беше трудно да удържа телето неподвижно. То беше само на няколко месеца, но вече беше силно. Със сигурност тежеше повече от Илзе, а Нейт вероятно бе само с двайсетина килограма по-тежък от него. Но това нямаше значение, защото беше по-силен и можеше да го накара да прави каквото иска. Най-сетне го обездвижиха. Сърцето му биеше изплашено. И в този миг се сети за Камерън.
— Илзе? — провикна се Нейтън.
— Да? — Тя отново беше до задните крака на животното.
— Опитах се да се свържа с Джена Мур. Обадих се в Англия.
Не можеше да я види, но усети, че се напрегна.
— И какво стана?
Нейтън поклати глава.
— Не беше там.
— Къде е? — Усещаше напрежението в гласа ѝ. И чу изщракването на секачките.
— Според колежката ѝ е в Бали.
Телето се стегна и завъртя очи. Нейтън провери дали майката продължава да стои на разстояние и го натисна.
— Където и да е, явно телефонът ѝ няма обхват.
И двамата замълчаха. Клъц. Клъц.
— Защо си я търсил?
Нейтън все още не виждаше Илзе, но усещаше, че е някъде по-близо. Опита се да вдигне глава, за да я погледне, и телето усети удалата се възможност.
— Не знам — изръмжа Нейтън и го притисна още по-силно.
— Да не си започнал да се съмняваш? Имам предвид да се питаш дали онова, което е казала за Кам, не е било вярно?
— Не — отвърна прекалено бързо той. — Не е заради това.
Илзе не отговори. След малко усети, че тя се изправя.
— Готова съм.
Нейтън претърколи телето, то стана веднага и хукна към майка си, която продължаваше да гледа лошо. Кравата измуча към Нейтън без капка благодарност и двете животни побягнаха заедно, без да се обърнат, видимо доволни, че отново са на свобода.
Нейтън седна на земята. Дишаше тежко. Мускулите го боляха от усилията, които вложи, за да държи телето неподвижно. Илзе стоеше над него и стискаше парчета тел в ръцете си. В очите ѝ имаше сълзи.
— Мамка му. Илзе… — Нейтън веднага стана. — Не знам защо се обадих. Просто исках да чуя какво има да казва.
Пръстите на Илзе си играеха с телта.
— Бали.
— Така изглежда.
Илзе пак мълча дълго, после вдигна очи и погледна към хоризонта.
— Има много полети от Бали до Бризбейн.
Нейтън не отговори. Отиде до ланд крузъра си за тел, за да оправи оградата.
— Човек си мисли, че ако наблизо има някой, винаги може да го забележи — каза Илзе, когато той се върна. Очите ѝ вече бяха сухи. — Но невинаги е така, нали? Например, ако някой стои неподвижно или е паркирал далеч. Едва когато се раздвижват, разбираш, че изобщо са тук.
Нейтън се сети за Леманс Хил.
— Онзи ден Бъб каза почти същото.
Тя кимна.
— Чух го да говори за това. Че винаги знаел, когато има някой наоколо.
— Да. — Нейтън клекна и с клещи свърза скъсаните краища с новите парчета тел. — Предполагам, че е прав.
— Така ли? — Илзе звучеше изненадано. — Камерън винаги е казвал, че това е нелепо.
— О!
— Но все пак можеш да го почувстваш?
— Не знам — отвърна Нейтън. — Понякога. Може би. То е като…
Не можеше да го обясни. Чувството беше като импулс, който се носи над пустата земя. Странна тежест, която ти подсказва, че споделяш въздуха с някого другиго. Нейтън знаеше, че вероятно има някакво логично обяснение. Подсъзнателно усещане, че нещо не е както трябва. Само толкова. Напоследък често получаваше това усещане в собствения си имот и обикновено грешеше. А може би през годините беше имало стотици пъти, когато зад хоризонта се беше появявал непознат човек.
— Навярно Кам е бил прав — каза най-накрая той.
Илзе стоеше като статуя, която може да движи само очите си.
— Ами сега?
— Дали мисля, че има някой наблизо ли?
— Да. — Изглеждаше напълно сериозна.
— Илзе, това не е наука. Дори не звучи сериозно.
— Знам, но усещаш ли някого сега?
Нейтън я погледна. Чуваше дишането ѝ, докато вятърът си играеше с косата ѝ. Не чуваше сърцебиенето ѝ, но усещаше своето.
— Само ние сме — отвърна честно той и се обърна към оградата.
Усещаше, че Илзе не го изпуска от очи, но не погледна назад. Съсредоточи се върху работата си, преди да заговори отново.
— Виж, няма начин Джена да е някъде тук — каза той. — Щяхме да чуем, ако беше дошла в града.
— Освен ако не е минавала оттам.
— Няма как да не мине. Знаеш това. Няма как да се скрие напълно. Трябва да разполагаш с много провизии и да караш само по черни пътища.
— Може да се направи. Ти го правиш. Бъб го е правил. И Камерън.
— А колко туристи са загинали в автомобилите си, когато са тръгвали по някой пряк път?