Нейтън си помисли, че можеше и да не ѝ повярва, когато отвори вратата на стаята на Зандър. Можеше и да не ѝ повярва, ако всичко това не му беше до болка познато. Може би навремето трябваше да обърне повече внимание на знаците — тогава, когато имаше тази възможност. Не можеше да промени миналото, но можеше да им обърне внимание сега.
Време беше да намери Стив.
Глава 31
— Какво искаш да ти кажа, приятелю? Че Камерън е нападнал туристка на пясъчните дюни, след като двамата са се напили на парти?
Погледът на Стив беше хладен и нетрепващ и на Нейтън му беше трудно да го гледа в очите.
— Не. Господи, не знам!
Той прокара ръка през косата си и си пое дълбоко въздух. Стана му задушно. Беше открил лекаря в дневната и го хвана за ръката. Забеляза, че Лиз го изгледа с искрица надежда в очите, когато безмълвно поведе Стив към верандата и после го дръпна встрани от къщата, за да поговорят на спокойствие. Разговорът обаче се оказа изключително труден.
— Просто искам да знам какво се е случило — продължи Нейтън.
— Не знам, приятелю. Не, слушай… — Стив вдигна пръст, за да го накара да млъкне. — Ще ти кажа точно онова, което казах на Илзе по-рано — предполагам, не е съвпадение, че и двамата ме питате за това, но не знам повече за онази вечер от когото и да е другиго.
Нейт изсумтя.
— Но по онова време…
— Да, по онова време си имах мнение, както всички останали — отвърна Стив.
— Точно това те питам.
— Важно е да разбереш, че…
— Разбирам. Давай направо.
Стив примижа на силната следобедна светлина. В далечината се виждаха гробовете — един стар и един току-що изкопан. Лекарят прокара език по зъбите си.
— Джена имаше леки синини от вътрешната страна на бедрата. И още една над лакътя. Ето тук. — Той докосна мястото под мишницата си. — Нямаше разкъсвания и рани, но дори да имаше, те също нямаше да са категорично доказателство.
— Но е изглеждало като какво…? — Устата на Нейтън беше суха и сякаш пълна с песъчинки. — Като следи от грубост?
— Възможно е. Или просто от непохватност. Липса на опит дори. В някои ситуации на някои хора им остават синини, а на други — не. — Стив стисна устни. — Но точно това се опитвам да ти кажа. Във физическо отношение не беше възможно да се направи категорично заключение. Точно това съмнение помогна на Камерън.
Нейтън се надяваше да изпита облекчение, но това не се случи. Той премести тежестта си върху другия крак. Забеляза някакво раздвижване в предната част на къщата. Някакъв човек си тръгваше. Обърна се отново към Стив.
— Какво друго откри?
— Честно казано, нищо. Оставаше само нейната дума срещу неговата. — Лекарят видя как още няколко души излязоха навън и засенчиха очи на слънцето. — Гаджето ѝ — един много кротък англичанин — я беше убедило да дойде. Знам, че според повечето хора го е направил, защото е бил ядосан, но според мен не беше заради това. Той се тревожеше за нея, дори беше малко изплашен. Сякаш не знаеше какво да прави. Навярно наистина не знаеше — доколкото помня, учеше ботаника или нещо подобно. Спомням си го как примигваше насреща ми иззад очилата си, сякаш аз можех да оправя всичко. — Стив поклати глава. — Мисля, че отскоро бяха заедно. Както и да е, той изчака отвън, докато двамата с Джена разговаряхме, така че не чу какво ми каза тя.
— И какво ти каза тя?
— Вече знаеш. Чувал си историята. Напила се и започнала да флиртува с това хлапе, защото се чувствала отегчена, не познавала никого и била ядосана, че приятелят ѝ останал във фермата, вместо да дойде на партито. Камерън беше млад. — Стив се намръщи при спомена. — Джена ми каза, че го сметнала за безобиден. Всичко било просто за забавление, за да минава времето. А и имало много хора наоколо, така че се чувствала в безопасност. Спомням си много добре, че ми каза точно това.
Тълпата пред къщата се увеличаваше. Нейтън чуваше затръшването на врати на автомобили и запалени двигатели, но не погледна към тях. Продължи да слуша внимателно лекаря.
— След това Камерън предложил да я закара в града. — Сега гласът на Стив беше станал по-мрачен. — Джена била пила — тя ми призна. Чувствала се леко замаяна. Очевидно си е помислила, че я води до джипа си, но изведнъж осъзнала, че са сами на дюните. Той започнал да я целува, продължил онова, което започнали пред лагерния огън. Джена поискала да спре.
Стив погледна Нейтън.
— Камерън обаче не спрял. Знам, че тогава е бил само на седемнайсет, но не е бил дете, поне не във физическо отношение.