Трябваше сам да предприема нещо.
10
— Теория на заместването? — попита неразбиращо Грейдър.
— Точно така. — Бях толкова развълнуван, че не можех да седя и стоях прав пред бюрото му. — Знаем, че Пити е лъгал.
— Дант.
— Ами ако причината да бъде толкова убедителен е, че лъжите му са се базирали на някаква истина? В края на краищата той действително е бил в Бют и Колорадо Спрингс по времето, за което твърдеше. Просто не е правел там това, което ни каза.
— Не разбирам каква е вразката с тази теория на…
— Казахте ми, че в Западна Вирджиния няма град, наречен Ридемпшън.
— Точно така.
— Ами в останалата част на страната? Има ли изобщо някъде град, наречен така? А съществуват ли градове в Западна Вирджиния, чиито имена да имат религиозен подтекст както Ридемпшън?
Гейдър се замисли.
— Възможно е да сте прав. Така Дант по-лесно би запомнил измислените си истории.
— Бихте ли проверили?
Гейдър се облегна назад. Слабото му лице изглеждаше още по-изпито от умората.
— Ще се опитам. От Бюрото са ми възложили извънредна работа… — Той посочи дебелия куп документи пред себе си. — Но това ще промени ли нещо? Всичко, което Дант ви е наговорил за миналото си, са лъжи, чиято цел е била да ви накара да му съчувствате.
— А ако са само отчасти лъжи?
— И така да е, това няма да ни помогне да намерим жена ви и сина ви. Беше проверена всяка възможна следа. Екипът, който работеше по случая, вече е разформирован. Не ни остава нищо друго, освен да чакаме появата на Дант.
— Пити. — Постарах се да запазя самообладание. — По дяволите, нима нищо от това, което научихте за него, не ви помогна да разберете по-добре методите му на действие и да предвидите къде би могъл да отиде?
— Да, естествено — отвърна Гейдър. — Разбира се.
Той се изправи и ме поведе към вратата с матирано стъкло.
— Теорията на заместването — изрече не много убедено агентът. — Несъмнено. Непременно ще направя проверка. Ако междувременно ви хрумне още нещо, на всяка цена елате и ми го кажете.
11
— Господин Пейн е готов да ви приеме — каза секретарката.
Оставих броя на „Нюзуийк“ отпреди три месеца, който ми се беше видял като нов, защото от изчезването на Кейт и Джейсън не бях обръщал внимание на световните новини. Пресякох малката приемна и влязох в кабинета, който в сравнение с първото помещение ми се стори доста просторен, въпреки че в моята фирма би минал за тесен.
Мебелировката бе аскетична: дървен стол, бюро, компютър, още един стол. И аквариум, в който внушителен очилат мъж ръсеше храна за рибки. Бялата коса контрастираше с младежката руменина на бузите му. Беше свалил спортното си сако. Върху синята му риза се открояваха жълти тиранти.
— Как се чувствате този следобед, господин Денинг?
— Опасявам се, че не много добре. В противен случай нямаше да съм тук.
Пейн кимна и двойната му брадичка леко се разлюля.
— Никой не идва при мен с добри новини. Преди приемах нещата твърде лично и в края на работния ден се чувствах като развалина. Така беше до мига, в който се сетих колко успокоително ми действа аквариумът в кабинета на зъболекаря ми. Това тук са най-обикновени златни рибки. Не знам дали помагат на клиентите ми, но вършат чудеса за мен. Ще повярвате ли, че преди бях кълбо от нерви и тежах само шейсет и четири килограма? Но откакто притежавам тези рибки — той разпери ръце, за да обхване корема си, — направо разцъфтях.
Устните ми неволно се разтегнаха в лека усмивка.
— Надявам се, че ви ободрих, господин Денинг. — Пейн остави кутията с храна за рибки и се отпусна на стола зад бюрото си. — Искате ли кафе? Някакво безалкохолно?
Поклатих отрицателно глава.
Той сплете пръсти върху големия си корем и ме погледна с най-състрадателния поглед, който някога съм виждал.
— В такъв случай кажете ми с какво мога да ви бъда полезен.
Разказах му на пресекулки за Кейт и Джейсън.
Когато свърших, Пейн кимна.
— Четох за станалото във вестниците и гледах репортажите по телевизията. Истински ужас.
— Моят адвокат ми каза, че сте най-добрият частен детектив в Денвър.
— Може би той не познава много частни детективи.