Влязох в стаята на Пити. Легнах на леглото му. Втренчих се в тавана и открих, че съм взел ръкавицата и я удрям с юмрук отново и отново. Приискало му се е да запали цигара, но не е искал да провали плана си, като пуши в къщата и раздразни Кейт. Така че е слязъл на пръсти по стълбите на долния етаж и е излязъл през френската врата на кухнята в осветения от луната заден двор, където се е тръснал ядосано в единия шезлонг и е започнал да пуши. Спомних си, че го видях, когато погледнах през прозореца на спалнята. Представих си как се преструвал, че не е забелязал появата на лицето ми. „Какво правиш там вътре? — помислил си е той. — Клатиш жена си, а, братко? Наслаждавай й се, докато можеш. Скоро ще дойде и моят ред.“
2
На следващата сутрин отидох във фризьорския салон, където го бях завел. Седнах на стола и докато ножицата се движеше около главата ми, си представих как е изгарял от обида, понеже съм си помислил, че изглежда като лайно и съм решил да му придам представителен вид. След това посетих „Бънана Рипаблик“, откъдето му бях купил нови дрехи. После магазина за обувки. И накрая зъболекарския кабинет, където го бях накарал да се почувства неловко заради счупения си зъб и бях засилил убеждението му, че си мисля, че той изглежда като лайно.
Когато влязох в приемната, секретарката ме погледна изненадано.
— Не ви очаквахме днес, господин Денинг. Тъкмо се канехме да излезем в обедна почивка. По спешност ли идвате?
— Не. — Съвсем объркан, осъзнах, че съм се канел да повторя до най-малката подробност станалото преди една година. — Трябва да съм сбъркал датата. Съжалявам, че ви обезпокоих.
Посегнах несигурно към дръжката на вратата и изведнъж си спомних как бях чакал в приемната, докато почистят зъбния камък на Пити и изпилят нащърбеното на счупения му зъб. Опитах се да са проектирам на мястото на брат ми, да си представя как е седял, обзет от гняв, на зъболекарския стол. Понеже не беше посещавал зъболекар от години, сигурно е бил нервен и се е напрегнал, когато облечената в бяла манта жена се е навела към него, държейки…
— Всъщност може би има начин да ми помогнете. — Пуснах дръжката на вратата с трепереща ръка и се приближих до бюрото, което разделяше секретарката от приемната.
Тя ме погледна очаквателно.
— Преди година бях тук с брат ми. — Сърцето ми се разтуптя бясно заради шокиращата мисъл, която току-що ми бе хрумнала.
— Да, спомням си. Ужасно съжалявам за това, което се случи с жена ви и сина ви.
— Преживях го много тежко. — Положих усилие да овладея гласа си и да прикрия обзелото ме вълнение. — Както и да е, просто се чудех… — Затаих дъх. — Имате ли представа дали на зъбите на брат ми са били направени рентгенови снимки?
3
— Ето! — казах на Гейдър. — Това ще го докаже!
Мъжът се намръщи при вида на рентгеновите снимки, които оставих на бюрото му.
— Ще докаже какво?
— Че брат ми и Лестър Дант са един и същи човек.
— Още ли се опитвате…
— Тези рентгенови снимки на зъбите на брат ми са направени няколко дни преди да отвлече жена ми и сина ми. Когато с Пити бяхме малки, нашите родители ни водеха периодично на зъболекарски преглед. Покажете тези снимки на бившия ни семеен зъболекар в Охайо. Накарайте го да ги сравни с тези в архива си. Той ще докаже, че зъбите принадлежат на един и същи човек.
— Но зъбите на едно деветгодишно момче ще се различават от зъбите на тридесетгодишен мъж — възрази Гейдър.
— Защото преди да изчезне Пити, все още не са били пораснали всичките му постоянни зъби? Не. Моята зъболекарка ми обясни, че тогава брат ми е имал само няколко постоянни зъба, но че дори те да са се променили с годините, корените им са запазили структурата си. Какво ще ви коства да проверите?
Гейдър остави дебелата папка, която четеше.
— Добре — каза нетърпеливо. — Но само за да сложа край на това веднъж завинаги. Как се казваше бившият ви семеен зъболекар от Охайо?
— Аз… не си спомням.
На лицето на агента се изписа досада.
— Но Удфорд не беше голям град. Там нямаше много зъболекари. Едва ли ще е трудно да се разбере при кой от тях сме ходили.
— Стига все още да е в бизнеса. И да пази архивите си след толкова много години. — Телефонът на Гейдър иззвъня. Докато посягаше към слушалката, той ми каза: — Ще ви се обадя.