Значи Пити е изчакал да му се отдаде друга възможност, спотаил се е в дамската тоалетна и е зашеметил жертвата си там. След това е наблюдавал светлините на колите по междущатския път, докато се е уверил, че разполага с достатъчно време до приближаването на поредния автомобил и че никой няма да го види през няколкото секунди, които са му били необходими да завлече изпадналата в безсъзнание жена до скритото в мрака волво. Щом са се озовали зад контейнера с боклук, той я е вързал и й е запушил устата. После се е върнал при тоалетните и е използвал ключовете на жертвата, за да запали мотора на колата й (полицаите ми бяха казали, че е била „Каприс“). С изключени фарове я е закарал при оградата и там е пробил с помощта на нож дупки в задната седалка за проветрение на багажника, преди да прехвърли вътре Кейт и Джейсън.
Но когато е слагал собственичката на каприса при тях, не му ли е хрумнало, че може да няма достатъчно въздух за трима души? Защо е подложил Кейт и Джейсън на риска да се задушат? Впоследствие жената така или иначе бе умряла. Защо не я е убил още тогава и не е скрил тялото й в контейнера за боклук? Там нямало да го открият поне за известно време, а може би и никога.
Отново си представих ужаса, който са преживели Кейт и Джейсън, докато болната от астма жена се е мъчела да диша през залепената си с лейкопласт уста: френетичните й гърчове, задавените звуци, постепенното замиране на движенията й, изпразването на пикочния й мехур, а може би и на червата й. Докато каприсът се е носел с пълна скорост по междущатския път, те навярно са били сграбчени от неконтролируемия страх, че щом това се е случило с жената, значи може да се случи и с тях.
Въпросът продължи да ме измъчва: Защо не я е убил и не е скрил тялото й в контейнера за боклук? Единственият логичен отговор, който ми хрумна, бе, че въпреки безразличието си към нея, Пити не е искал да я убива. Моето убийство е било друго нещо. Според него аз съм заслужавал да умра, защото съм съсипал живота му. Но тази жена просто се е озовала на неподходящо място в неподходящо време. За първи път открих някаква човечност в брат си. Това ми вдъхна надежда, че Кейт и Джейсън може още да са живи.
Пити е можел да остави волвото зад контейнера, където то би могло да остане незабелязано в продължение на дни. Вместо това той си е направил труда да го премести на видно място пред тоалетните. Защото е искал да бъде открито скоро. Защото е искал да покаже, че се придвижва на север, точно както изоставеният близо до Билингс, Монтана, каприс е трябвало да показва, че отива към Бют. Действията му са били подчинени на ужасяваща логика.
5
Отново пътувах по междущатското шосе. Една пътна табела ме уведоми, че до Билингс, Монтана, има четиристотин километра. Клепачите ми бяха натежали от умора. Но не можех да си позволя да спра за почивка. Трябваше да довърша бягството на Пити.
Той беше ли спал по време на пътуването? Идеята ми се струваше привлекателна. Но се страхувах, че ако напусна магистралата и си намеря някое уединено място, например къмпинг, където бих могъл да поспя няколко часа, няма да се събудя преди зазоряване. А в случая на Пити, дотогава издирването на каприса вече може да е било започнало. Следователно брат ми е трябвало да стигне до Билингс. Като му подражавах, продължих да шофирам.
Пуснах силно радиото. По това време на нощта нямаше много работещи станции. Тези, на които попаднах, бяха предимно евангелистски и бяха прекъсвани от пращене.
От лявата ми страна на хоризонта от север на юг се простираше планински масив. Заснежените му върхове проблясваха под лунната светлина. Очите ми се затваряха. За да не заспя, започнах да хапя устната си. Забивах нокти в дланите си. Междущатски път 25 се смени от шосе 90. Подминах Шеридан, Уайоминг, и навлязох в Монтана. Надписите по табелите се промениха: Лодж Грас, Кастър Бетълфийлд Нешънъл Монюмънт, Кроу Ейджънси… При Хардин магистралата направи завой на запад. Междувременно, докато километрите се нижеха един след друг, аз си представих, че Пити навярно се е тревожел, че пленниците му могат да страдат от липса на въздух. Реших, че той е спирал периодично на пусти пътища, за да ги проверява. Помислих си с болка за ужасените очи, с които Кейт и Джейсън са се взирали отчаяно нагоре към него. Сигурно са подскачали, когато е докосвал успокоително челата им. Колкото до собственичката на каприса, Пити почти не е поглеждал към нея.