Когато най-накрая видях табелата на Билингс, се притесних, че се предполагаше да измина разстоянието от Каспър до Билингс само за четири часа, а с честите спирания, през които се бях преструвал, че проверявам пленниците си, пътуването ми бе продължило деветдесет минути повече.
Въпреки това, като стигнах до отбивката за почивка след Билингс, все още беше тъмно. Една табела съобщаваше, че оттук се разкрива панорамна гледка, но на избледняващата лунна светлина едва успях да различа смътните очертания на планини на север и юг. Пред тоалетните бяха паркирани два автомобила — един лекотоварен и една лимузина. И тук имаше странична алея, която минаваше зад постройките. Паркирах в тъмнината. Докато слизах от волвото, притокът на адреналин прогони умората ми. Въздухът бе изненадващо студен. От едната бетонна сграда излязоха двама мъже с каубойски шапки. Изчаках, докато се качат в лекотоварния автомобил и си заминат. В този ранен час по междущатския път нямаше почти никакво движение. Приближих се бързо до тоалетните и се ослушах за шум от вътрешността им. Ако чуех гласове, ако вътре имаше повече от един човек, щях да изчакам по-благоприятна възможност. Но ако шумът от стъпките принадлежеше само на един…
По това време на денонощието малко жени се чувстваха в безопасност да шофират сами. Предположих, че в тоалетната е имало мъж. Влязъл е вътре и го е проснал в безсъзнание с крика на волвото. Завлякъл го е в тъмното. Закарал е колата му отзад. Прехвърлил е Кейт и Джейсън в нейния багажник.
Тогава ли е открил Пити, че собственичката на каприса е умряла от задушаване заради изолирбанда върху устата й? Не ми се вярваше да го е обзело разкаяние. Той й е дал шанс. Решил е, че вината не е негова. Наказанието за отвличане е същото като това за убийство, така че брат ми е нямало какво да губи и вместо да се опитва да скрие трупа й, го е оставил в каприса. После се е качил в колата на новия си пленник и се е върнал на магистралата. Но вместо да продължи към Бют, както е искал да си мисли полицията, той е свил при следващата отбивка, пресякъл е надлеза и се е върнал на междущатското шосе, но този път в другото платно, което е щяло да го отведе обратно към Билингс.
Последвах примера му. Междувременно съмна. Покрай мен се нижеха планини, ферми и петролни рафинерии. Щом пресякох река Йелоустоун, вече не разполагах с полицейска информация, която да ми подсказва маршрута. Пити е бил не по-малко уморен от мен. Къде, по дяволите, е била следващата му спирка?
6
Магистралата се раздвояваше. Трябваше да избера — да продължа по шосе 94 на североизток през Монтана до Северна Дакота или по шосе 90 на юг към Уайоминг. Избрах второто. Не се заблуждавах, че повтарям интуитивно избора на Пити. Решението ми беше съвсем произволно.
Но бях толкова уморен, че ако не откриех скоро място, където бих могъл да поспя, сигурно щях да катастрофирам. Пити трябва да се е чувствал по същия начин. Въпреки че е бил напомпан с адреналин, той едва ли е имал сили да шофира още дълго. А и със сигурност не е искал да се излага на риска да катастрофира. Брат ми не е имал шофьорска книжка, пък и колата не е била регистрирана на негово име. Той е знаел, че при едно пътно произшествие разпитващят го полицай би могъл да се усъмни, че има нещо нередно и да поиска да провери багажника.
С напредването на деня слънцето се издигаше все по-високо в небето, напичайки купето на волвото и аз се запитах колко ли горещо трябва да е станало в багажника на колата, която е карал Пити. Колкото и многобройни да са били вентилационните дупки, които е пробил брат ми, Кейт и Джейсън сигурно са имали чувството, че се пекат живи, защото слънчевите лъчи са превръщали багажника в същинска пещ и въздухът в него е ставал все по-сгъстен и по-задушен. Ако е искал да ги запази живи, Пити е трябвало да почива през деня и да шофира само нощем.
Денвърските детективи ми бяха казали, че устата на астматичката е била залепена с лейкопласт и аз предполагах, че брат ми е постъпил по същия начин и с устите на Кейт и Джейсън. Махнах дясната си ръка от волана и я притиснах към устата си, като се постарах да дишам само през носа. Ноздрите ми бяха частично запушени заради някаква пролетна алергия. Гърдите започнаха да ме стягат. Не ми достигаше въздух. Трябваше да контролирам сърдечния си ритъм, като вдишвах дълбоко и бовно издишвах. Скоро ми се струваше, че дишам с усилие в тясното затворено пространство на колата от цяла вечност.
Без съмнение Кейт и Джейсън не биха оживели, ако Пити не е шофирал само по по-хладното, тоест през нощта. Но къде се е подслонявал денем? В мотел някой би могъл да види как изважда жена и момче от багажника на автомобила и ги занася в стаята си. Тогава в някой къмпинг? Туристическият сезон тъкмо е започвал. Пити е могъл да намери горист район без посетители. Като се е ослушвал за шума от приближаваща кола, той е могъл да рискува и да извади Кейт и Джейсън от багажника. Ако наблизо е имало поток, където да се измият, толкова по-добре.