— Защо нищо?
— Никога не съм се срещал с предишния собственик. Оставих табелата „Дант“ над вратата, за да продължа традицията.
В този умиращ град думата традиция прозвуча много смело.
— Значи не познавате никой с фамилията Дант?
— Както казах и на другия агент от ФБР, те са живели тук, преди да дойда. Заселих се в Броктън преди десет години. — Изражението на лицето му подсказваше, че му се искаше да не го е правил.
— Не се ли сещате за някой, който може да ги е познавал?
— Разбира се. Преподобният.
— Кой?
— Преподобният Бенедикт. Доколкото съм чувал, той е прекарал почти целия си живот в Броктън.
4
Бялата църква с островърха камбанария и къщичката зад нея бяха единствените постройки в града, които нямаха вид на нуждаещи се от ремонт. Вдясно, между църквата и гробището, имаше пътека, която минаваше през розова градина. Отпред възрастен мъж, облечен в синя риза с къси ръкави и свещеническа якичка, стоеше с гръб към мен. Беше коленичил, свел молитвено глава. После ръцете му се размърдаха и той изправи главата си. Едва сега си дадох сметка, че подрязваше розите.
На дясното си ухо отецът носеше слухово апаратче. Сигурно беше превъзходна марка, защото чу стъпките ми върху тревата и се извърна да види кой идва.
— Отец Бенедикт?
Сбръчканото му чело се набразди още повече, а ставите му изпукаха, докато се изправяше на крака. Върху крачолите на старите му пантлони на височината на колената имаше зелени петна от тревата.
— Казвам се Брад Денинг. Бен Портър от железарския магазин…
— Чудесен човек.
— … ме насочи да говоря с вас за няколко семейства, които са живели тук.
— Кои семейства?
— Дант.
Преди малко очите на преподобния бяха заблестели, сякаш се радваше на възможността да изпита паметта си. Сега те станаха предпазливи.
— Спомняте ли си за семейства на име Дант? — попитах аз.
— От ФБР ли сте?
— Не.
— Миналата година един от ФБР ме разпитва за тях — каза отецът.
— Знам. Но аз не работя в Бюрото. Агентът показа ли ви тази снимка?
— Да. Това е Лестър. Същото казах и на мъжа от ФБР.
— Сигурен ли сте? Това Лестър Дант ли е?
— Тогава беше по-млад и нямаше този белег на брадата. Но това несъмнено е Лестър.
Призля ми. Теорията, в която толкова силно се мъчех да повярвам, се сгромоляса. Лестър Дант, а не брат ми, беше отвлякъл Кейт и Джейсън. Той нямаше причина да ги остави живи.
— Защо се интересувате от него?
— Вече няма значение, преподобни — успях да промълвя и внезапно обзет от чувство за огромна празнота, се обърнах да си ходя.
„Стандартно разследване“ — ми беше казал Гейдър.
Погледнах обратно към отеца.
— Какво ви е, господин Денинг? Изглеждате ужасно печален.
Нямах намерение да му обяснявам, но нещо в него ме подтикна да го сторя. Отчаян, започнах да разказвам. Опитвах се да говоря спокойно, но с всяка следваща дума гласът ми се разтреперваше все по-силно.
Отецът ме гледаше втренчено. Всеки път, когато млъкнех, той сякаш се надяваше, че съм свършил, но аз продължавах да му разказвам още и още и първоначалният шок, изписан на лицето му, се смени с жал към човека, който заради неволна грешка в детстсвото си е бил осъден на адски мъки.
— Лестър е извършил всичко това?
— Или моят брат, който се е представял за него. Точно това исках да открия — кой от двамата е бил.
— Бог да му е на помощ. Бог да помога и на вас.
— Ако пожелае.
— Всички молитви накрая биват чути.
— Но не достатъчно бързо, преподобни.
Отецът се канеше да ме окуражи да имам вяра. Вместо това обаче въздъхна и ме покани с жест да го последвам до пейката.
— Има няколко неща, които трябва да разберете за него.
— Да разбера? Надявам се, че нямате предвид да го извиня или да му съчувствам, защото това, което наистина искам, преподобни, е да го накажа. И, моля ви, не ми казвайте да подложа другата си буза или да оставя господ да се погрижи за отмъщението.
— Взехте думите от устата ми.
Изгледахме се преценяващо.
— Сигурен ли сте, че мъжът на тази снимка е Лестър Дант? — попитах аз.
— Да.
Призля ми още повече. Въпреки това трябваше да знам истината.
— Добре, преподобни. — Отпуснах се унило на пейката. — Помогнете ми да го „разбера“.
5
— И неговите родители — добави отецът. — Трябва да разберете и родителите му.
Той се замисли за миг.
— Дант. — Слабият му глас укрепна. — Имало е шест семейства с това име. Живели са тук, откакто местните се помнят. Поне така ми каза моят предшественик, когато бях назначен в Броктън. Но те не са били истинска част от общината. Дори не може да се каже, че са били част от Съединените щати.