Тракането беше престанало почти напълно, само няколко кротала все още стояха навити на кълбо. После в помещението се възцари тишина, нарушавана единствено от ударите на сърцето ми. Тогава до ушите ми достигна шум, идващ от дупката, през която бях паднал. Лекият ветрец се бе превърнал в силен вятър, който свистеше в храстите. Дочух някакво бучене и за миг ме изпълни надеждата, че е от приближаваща кола, но след това осъзнах, че е била гръмотевица. Притъмня.
Изтрещя нова гръмотевица. Воят на вятъра се усили. Но не той накара сърцето ми да се свие от страх. Не, това, което ме ужаси, беше ритмичното кап, кап, кап по пода — през отвора на тавана валеше дъжд.
8
Случи се светкавично. Змиите, легнали под дупката, подскочиха, когато първите капки тупнаха върху тях. Някои запълзяха към своите посестрими в другия край на помещението. Те се скупчиха върху някаква издатина на пода — продълговат плосък предмет, който не можех да различа добре в тъмнината, със загладени от дългогодишните наводнения ръбове. Но други кротали се насочиха към моя ъгъл и подът сякаш оживя, издигайки се и спускайки се като развълнувано море, докато те приближаваха разпенената локва.
Някои се плъзнаха в нея. Вонята от застоялата вода ме блъсна в ноздрите. Вдигнах пистолета с треперещи ръце и тъкмо се канех да стрелям, когато видях, че влезлите във водата змии се насочиха обратно към сухия участък от пода. Други от влечугите изобщо не влязоха в локвата, а щом я достигнаха, свиха настрани. Бях прав. Нещо във водата ги отблъскваше.
Дъждът обаче продължаваше да се лее през отвора на тавана, плющеше по пода и разширяваше водния кръг върху него. Образува се малко езеро, което потече към мен. Скоро целият под щеше да бъде наводнен. Когато не останеше сухо кътче, змиите нямаше да имат основание да избягват моя ъгъл.
Чувствайки, че се задушавам, светнах фенерчето и се заоглеждах за нещо, с което да се браня от влечугите, в случай че дойдеха при мен. Парчетата дърво и бетон, които бяха паднали от отсрещната стена, бяха твърде далеч, за да ги стигна, без да се окажа в обсега на кроталите. Колкото повече се разширяваше локвата, толкова по-близо се настаняваха змиите. Не след дълго те щяха да се разпълзят на всички страни в търсене на сухо място. Обмислих възможността да откъртя дъска от стената. Щеше да ми послужи като тояга. Струваше си да опитам.
Над отвора на тавана блесна светкавица. Водните струи зашибаха кроталите срещу мен, принуждавайки ги да се скупчат едни върху други. Една част от тях се разпръснаха. Скоро щяха да бъдат навсякъде. Пъхнах пистолета под колана си и насочих светлината на фенерчето надясно, като търсех пукнатина в стената, в която да мога да пъхна ръцете си и да отпоря някоя дъска.
Там, където допреди малко цареше мрак, сега видях носещи греди, които бяха паднали от тавана и се бяха подпрели на стената. Навярно щях да мога да ги използвам за построяването на рампа. Може би щях да успея да се покатеря по нея и да съборя още греди, да си пробия път през пръстта и да се измъкна на повърността. Не ме интересуваше, че целият таван може да рухне и да ме смаже. Независимо как, аз трябваше да се махна от гърмящите змии.
През дупката на тавана се беше излял толкова много дъжд, че вече бе наводнил целия под. Все повече влечуги напускаха отсрещния край на стаята и телата им се стрелкаха като камшици над водата. Преместих се вдясно и натиснах с крак една от подпрените на стената греди, за да изпробвам устойчивостта й. Изстенах — дървото беше така изгнило, че се разпадна под тежестта ми. От внезапната липса на опора загубих равновесие. Мъчейки се да не падна във водата, политнах напред и се блъснах в стената зад гредите.
Ог удара в рамото едва не изпуснах фенерчето. Нещо по-лошо, шумът раздразни змиите и няколко от тях затракаха яростно с опашки. Сигурен бях, че ще се побъркам, ще започна да крещя и ще умра от дузина ухапвания. Бях толкова уплашен, че ми трябваше доста време да осъзная, че стената, в която се бях блъснал, кънтеше на кухо.
Още кротали поеха през водата към мен. Бутнах другата греда настрани и пред очите ми се откри врата. Най-близката змия беше на три крачки от мен, когато сграбчих ръждясалата дръжка. Натиснах я, но от ръждата механизмът явно беше блокирал. Натиснах по-силно, усетих, че помръдна и блъснах с всичка сила вратата.
Тя изскърца. Още едно отчаяно блъскане и вратата внезапно се отвори с трясък навън, като ме повлече със себе си. Проснах се по очи върху мокрия цимент и си ударих брадата, но преглътнах болката, защото цялото ми внимание бе съсредоточено върху това да не изпусна фенерчето. Замаян от удара, аз се извърнах към изхода на помещението. Една змия се беше навила на кълбо, готова да ме клъвне. Ритнах вратата, но старите й панти не реагираха достатъчно бързо. Кроталът се стрелна напред. В този миг вратата се затръшна и прищипа тялото му през средата. Предната половина се замята бясно. Оскъдната светлина, която бе прониквала през дупката на тавана на предишния ми затвор, изчезна. Виждах заклещената точно под дръжката на вратата змия само благодарение на лъча на фенерчето, което се тресеше в ръката ми. Докато влечугото се мяташе в агония, половината му тяло се откъсна. То цопна във водата, пръскайки кръв на всички страни, и се загърчи конвулсивно към мен.