На лицето на мъжа се изписа объркване.
— В интернет — добавих, като посочих към компютъра в ъгъла на масичката, който, както осъзнах по-късно, той не можеше да види.
Мъжът изглеждаше още по-объркан.
— Разполагате с номера на кредитната ми карта — успокоих го аз. — С удоволствие ще платя телефонните разходи.
— Е, щом всичко е наред.
— Не може да бъде по-наред.
— Лека нощ.
Той си тръгна и едва тогава си дадох сметка за болката в главата и куркането в стомаха ми. През открехнатата врата видях ярката реклама в червено и синьо от другата страна на улицата. Светлинният надпис гласеше: „СКАРА И БИРА“. Два тежкотоварни автомобила бяха спрели в края на претъпкания паркинг. Свидеше ми се времето, което щях да изгубя, но си казах, че няма да бъда полезен на Кейт и Джейсън, ако не се грижа за здравето си, така че излязох от интернет, заключих стаята и се отправих към кънтри музиката, която се носеше от джубокса — в песента се разказваше за любимата на един мъж, която се срещаше с друг — през отворените прозорци на отсрещния ресторант.
6
Четиридесет минути по-късно на стомаха ми тежеше от сандвича с бифтек, който бях излапал. Напомних си за стриктната здравословна диета, която трябваше да спазвам, за да се подготвя за разследването си. „От утре — обещах си аз. — Кълна се. От утре.“
— Ето ви кафето — каза сервитьорката. — В пластмасова чаша, както поискахте.
— Благодаря.
Излязох от ресторанта и тъкмо пресичах паркинга, когато някакъв шум ме накара да спра. Джубоксът бе замлъкнал, но разговорите на посетителите бяха достатъчно високи, така че се напрегнах, за да чуя добре. Идваше отдясно, отстрани на ресторанта. Отново го чух. Стенание.
Стон на жена.
— Смяташе, че можеш да ме напуснеш? — Приглушеният мъжки глас идваше иззад ъгъла. — Ти си по-глупава, отколкото съм си мислел.
Разнесе се метално думкане, сякаш някой се бе блъснал в кола. Още един стон.
В ресторанта отново засвири джубоксът: нещо за празни стаи и самотни души. Предпазливият Брад, който бях някога, щеше да отиде да каже на управителя на ресторанта да се обади в полицията. Но колко ли щеше да се забави полицейската кола и какво ли щеше да се случи през това време?
Представяйки си, че Пити бие Кейт, отворих ципа на чантичката, която винаги носех на кръста си. Със съзнанието, че ако се наложи, веднага мога да извадя пистолета, тръгнах към ъгъла на ресторанта. От онази страна имаше малко прозорци. Загърбил блясъка на неоновите светлини, беше ми необходимо известно време, докато очите ми привикнат към мрака и различат движещите се сенки между две паркирани коли: мъж биеше жена.
— Спри! — извиках аз.
Мъжът се обърна по посока на гласа ми. На слабата светлина се открои пълно лице. На верижка за колана му бе закачен голям портфейл, мушнат в задния му джоб.
— Това е личен разговор. Не се бъркай! — Той повали жената на асфалта. — Не искаш повече да бъдеш с мен, а? Е, добре, или ще живееш с мен, или изобщо няма да живееш.
— Казах ти да спреш.
— Изчезвай оттук, приятел, или след като приключа със семейните проблеми, ще започна с теб.
— Да изчезвам ли? Току-що изрече думата, която мразя най-много.
— Чу ме, приятел. — Мъжът сграбчи жената, изправи я на крака и я блъсна в колата. Когато тя се опита да избяга, отново я удари.
— Но ти не ме чу. — Спокоен с пистолета в чантичката ми, пристъпих по-близо.
— Е, добре, дадох ти шанс да се измъкнеш! — Мъжагата се обърна към мен. — Сега е твой ред!
— Може да е щастливата ми нощ.
Той се втурна към мен.
В лявата си ръка държах кафето, което бе толкова горещо, че пареше през пластмасовата чашка. Махнах капачето и лиснах горещата течност в лицето на мъжа, като се целех в очите му.
Той изкрещя и вдигна ръце към попареното си лице.
Както бях обучен, нанесох му удар с прибрани и изпънати пръсти право в слънчевия сплит.
Пъшкайки, сякаш всеки момент щеше да повърне, мъжът се преви надве. Ритнах го отстрани в лявото бедро, на мястото, където минаваше нервът. Парализиран, кръкът му се огъна и той се прекатури на тротоара, като изкрещя още по-силно от болката в бедрото.
Дръпнах ръцете от лицето му и с долната част на дясната си длан го ударих в носа веднъж, втори път, трети път.
Мъжът се отпусна на тротоара и остана да лежи неподвижно. Готов да ударя отново, аз го обърнах на една страна, за да не се задави от бликналата кръв. Проверих пулса му, долових острия мирис на алкохол в дъха му и се обърнах към жената, която бе седнала в колата.
— Добре ли сте?
Тя простена. Обзе ме ужас, като видях нараненото й лице.