— Изглежда е била много мила старица.
— Извънредно щедра. След като разпродаде една по една всички ниви на фермата — това бе единствената й възможност за препитание след смъртта на мъжа й, — остави осемдесет акра около къщата да запустеят, за да се направи природен резерват. Повярвайте ми, при начина, по който този град се разраства, бихме се радвали да има повече хора като госпожа Уорън, за да запазим природата в околността.
— Преподобни, ще ви бъда много благодарен, ако ми направите две услуги.
— Да? — Той ме погледна заинтригувано през очилата си.
— Първата е: ако видите Пит преди мен, за бога, не му казвайте за нашия разговор. Опасявам се, че като разбере за намерението ми да се срещна с него, може така да се разтревожи, че да напусне града.
— Толкова сериозна ли бе кавгата ви?
— По-лоша, отколкото можете да си представите. Трябва да се срещна с него по подходящ начин и в подходящо време.
— А каква е втората услуга, която искате от мен?
— Как да намеря къщата на госпожа Уорън?
9
След трикилометрово шофиране по пътя, който водеше южно от града, стигнах до Т-образно кръстовище. Поех наляво и както ми го бе описал пасторът, павираният път премина в чакълен. Под колелата се вдигаха облаци прахоляк, които пречеха на видимостта ми в огледалото за обратно виждане. Напрегнат, гледах напред с надеждата, че срещу мен няма да изскочи някоя кола или камион. Околността беше леко хълмиста и на върха на всяко възвишение ме хващаше страх, че внезапно ще се озова срещу приближаващо се превозно средство, карано от него. Той навярно нямаше да ми обърне внимание — един зърнат за миг шофьор, — но можеше и да е нащрек. Или може би нямаше да ме познае с брада, но ако го направеше или разпознаеше волвото на Кейт (Господи, защо не се сетих да взема друга кола?), щях да изпусна възможността да го изненадам. А така шансът ми да открия Кейт и Джейсън щеше да намалее.
Изпотен, със залепнала за гърдите ми риза, видях обширната гъста гора, която според указанията на пастора трябваше да остане от лявата ми страна. Минах покрай пощенска кутия, затворена порта и тесен черен път, който се губеше между дърветата. „Къщата на госпожа Уорън е точно зад гората — бе казал преподобният, — където тя можеше да гледа елените, катеричките, миещите се мечки и всички останали животни, които наричаше «божии чеда», докато бродят около имота й.“ Успокоен, че не бях срещнал никого и следователно никой не ме беше видял, продължих да карам, вдигайки още повече прахоляк. Но в същото време не преставах да се тревожа, че причината да не зърна никакво движение, се дължеше на факта, че Пити не беше там, че се беше преместил.
Пити.
Да.
На всяка рентгенова снимка се виждаше един особен зъб с четири корена, които растяха в различни посоки. Детският беше по-малък и по-слабо изразен, отколкото този на мъжа. Въпреки това не бе трудно да се види, че единият бе пораснал и бе станал другият. ??? Не че се основавах само на моето мнение. Преди да тръгна да обикалям различните църкви, бях посетил рано сутринта един стоматологичен кабинет. С парите, изтеглени от местна банка, бях платил сто долара на зъболекаря да разгледа рентгеновите снимки, преди да се заеме с пациентите си. Той се бе съгласил с мен: снимките принадлежаха на един и същи човек.
Ето така стояха нещата. Мъжът, който се бе представил за моя брат, бе казал истината. ФБР грешаха. Лестър Дант не си беше присвоил личността на Пити. Пити бе присвоил тази на Лестър. Но това тревожно откритие не решаваше нищо. Тъкмо обратното. То пораждаше още повече обезпокоителни възпроси, които заплашваха да разстроят разсъдъка ми.
Едно беше ясно. След като бе заблудил полицията, карайки я да мисли, че е поел на запад през Монтана, той бе отвел Кейт и Джейсън в противоположната посока — в Удфорд. Поради тази причина вече не му се е налагало да оставя лъжлива следа, като зарязва откраднати коли, тъй като лесно е можел да избегне опасността да бъде заловен. Единственото, което е трябвало да направи, било да отмъкне кола с регистрационен номер от някой далечен щат. Близките на шофьора й нямало да се обезпокоят от отсъствието му поне няколко дни. Докато той или тя са били обявени за изчезнали, Пити е стигнал до фермата на госпожа Уорън и е скрил колата. Междувременно е сменил няколко пъти регистрационния номер и е захвърлил собственика на колата в някое усамотено място край междущатското шосе.
Госпожа Уорън. Пити е бил сигурен, че ще може да я сплаши с онова, което й е сторил година преди това. В църквата, където бях научил за него и госпожа Уорън, пасторът бе споменал, че Пити е работел при нея като ратай, и, че тя никога не е пропускала неделните служби освен онзи път преди две лета — адна година преди Пити да ми отнеме Кейт и Джейсън. Той сигурно бе сторил нещо толкова ужасяващо на госпожа Уорън, че на нея й е било невъзможно да отиде на църква през онази неделя. Когато пасторът й е позвънил по телефона, уверен, че само нещо много сериозно би я задържало вкъщи, тя му заявила, че е болна от грип. Следващата неделя отново е присъствала на службата. Междувременно е казала, че Пити си е заминал.