Тряс! Подът изчезна. Сърцето ми се качи в гърлото. Пропадайки, аз политнах напред и си ударих гърдите в ръба на зейналия на пода люк. Пистолетът и метлата изхвърчаха от ръцете ми и аз се вкопчих в дървения под. Ръцете ми се пързаляха. Забих пръсти в ръба и увиснах. Обезумял от страх, погледнах към подземието под мен. Набучени на десет сантиметра един от друг, от една дървена платформа стърчаха ножове, върху които бе невъзможно да падне човек без да се нарани. Единият край на килима беше закрепен за пода и не бе успял да падне, а висеше над остриетата и им пречеше да ме порежат. Ако не умрях веднага, по-късно щях да издъхна от загуба на кръв.
Ръцете ме заболяха, докато се напъвах да се вдигна нагоре. „Но нали пробвах пода! Как, по дяволите, се бях заблудил?“ — питах се аз. Капакът, закриващ отвора, явно е бил нагласен така, че да се отваря само при определена тежест. Пити сигурно го е прескачал, когато е минавал през сводестия вход. Напрегнах мускулите си още повече и успях да се подпра на лакти върху ръба на дупката. Бавно, като се извивах и гърчех, изпълзях в гостната. Отпуснах се по гръб, като дишах тежко. Докато се опитвах да успокоя ударите на сърцето си, аз се заслушах във вятъра.
„Пити може да се върне всеки момент“ — казах си разтревожено.
Посегнах към пистолета и метлата, които бяха изхвърчали от ръцете ми, когато пропаднах в скрития люк. Но предпазливостта веднага взе връх. Като се стараех да нормализирам дишането си, разгледах внимателно вехтите мебели, тавана, ъглите. На пръв поглед нищо не ме заплашваше. През предните прозорци огледах тесния път, който водеше към огъващата се от вятъра гора. Пикапът на Пити не се виждаше никакъв. „Продължавай нататък!“ — заповядах си аз. Тръгнах покрай стената на стаята, като побутвах пред себе си един стол, нащрек за други капани.
Вдясно от прозорците имаше сводест вход, който водеше към коридор. Видях стълбището към втория етаж. На площадката зад входната врата на къщата беше нагласена друга ловна пушка. И към нейния спусък беше прикрепена корда. Кордата минаваше през две макари и беше свързана с една кука, закована в горната част на вратата. Ако някой я отвореше и прекрачеше прага, изстреляните от пушката сачми щяха да го разполовят. За Пити не беше никакъв проблем да закача кордата за вратата, когато излиза от къщата и я затваря след себе си, и да я откача, когато се връща, като открехва леко вратата, колкото да провре през процепа ръката си. За всеки неканен гост обаче смъртта би била неизбежна.
Дали бях открил всички капани? Огледах коридора с присвити очи. Спрях погледа си върху една врата под стълбището. Бях сигурен, че тя ще ме отведе в мазето. Само няколкостотин стъпки ме деляха от Кейт и Джейсън.
Подът не беше застлан с килим. И изглеждаше солиден. Въпреки това аз отново тръгнах покрай стената, като се предвижвах напред инч по инч. Когато стигнах до вратата под стълбището, изпробвах кръглата й дръжка. Тя се завъртя свободно в ръката ми. Но от другата страна можеше да ме очаква друг капан. Така че извадих фенерчето от чантичката на кръста си, открехнах вратата не повече от инч и осветих с лъча му процепа от горе до долу, като търсех корда.
Вътре цареше непрогледен мрак. Отворих предпазливо вратата с още няколко инча и усетих някаква остра миризма, която напомняше на камфор.
Нафталинови топчета.
Отворих вратата по-шипоко, осветих вътрешността на помещението с фенерчето и видях палта и рокли, закачени на прът. Стенен гардероб. Не! Обзет от ярост, започнах да ръчкам между дрехите с дръжката на метлата. Потропах по пода. По стените. Никъде не звучеше на кухо. Къде, по дяволите, се намираше входът към мазето?
„Побързай!“
Припомних си предишната нощ, когато бях наблюдавал силуета на Пити през прозореца. Той готвеше нещо. После сянката му изчезна. Тогава предположих, че е отишъл да се храни в онази част на кухнята, която беше извън полезрението ми.
Ами ако е занесъл храната на Кейт и Джейсън?
В кухнята? Как? Там нямаше врата към мазето.
Прозрението ме шокира. Като се стараех да не позволявам на нетърпеливостта ми да ме направи невнимателен, се върнах по пътя, по който бях дошъл. Спрях само веднъж: да погледна през предните прозорци отвъд развълнуваните от вятъра храсталаци, за да проверя дали пикапът на Пити не се връща. После прескочих зейналия в пода люк между всекидневната и трапезарията и се втурнах в кухнята.
Нишата. Потропах по стените зад отрупаните с консерви лавици. Звучаха солидно. Сведох поглед към пода, осъзнавайки какво е направил Пити, и сграбчих тезгяха, върху който беше поставена ловната пушка. Издърпах го настрани и видях очертанията на друг люк. Върху капакът на този имаше халка. Вдигнах го и се втренчих в дървените стълби, които се спускаха надолу в мрака.