16
— Кейт! Джейсън!
Ехото се върна при мен.
Никой не извика в отговор.
Наклоних капака назад и го подпрях на лавиците зад него. После нагласих тезгяха така, че ако случайно падне, да не се захлопне и заключи. Зашарих с лъча на фенерчето си из мрака, видях електрически ключ върху един стълб около пет стълби по-надолу, изпробвах първото стъпало и се наканих да се спусна по останалите с облекчение, за да включа осветлението в мазето.
„Не!“ — спрях се аз. Пити не би бил толкова глупав, че да заложи клопки само на първия етаж на къщата. Бях стигнал дотук, защото се бях поставял на негово място. Трябваше да разсъждавам като него. И така: какво би направил Пити, за да защити мазето?
Все още държах метлата. Протегнах я надолу, натиснах електрическия ключ…
И залитнах назад заради електрическата дъга, която проблесна от ключа, овъглявайки дървената дръжка. Проблясъкът беше ослепителен, а силата на токовия удар толкова голяма, че изби метлата от ръката ми. Усетих в дланта си пробождане от краткотрайния досег с електричеството.
От фалшивия ключ се вдигна пушек. Във въздуха се разнесе мирис на изгоряли жици, а аз зашарих отново с фенерчето и слязох предпазливо няколко стълби по-надолу. Преди да стъпя с цялата си тежест върху някоя от тях, се хващах за горната, за да имам опора в случай, че тази под краката ми се счупи. Колкото по-надолу слизах, толкова по-слабо чувах воя на вятъра. Лъчът на фенерчето ми разкри съдържанието на мазето — кашони, дърводелски тезгях с инструменти по стената над него, лавици с консерви, пералня, сушилня, нафтова печка, мивка и бойлер. Над мивката имаше закован с дъски прозорец. Стените и пода бяха от стар бетон. По тавана минаваха тръби, жици и напречни греди. Въздухът миришеше на плесен.
Слязох по-надолу и видях на един стълб в основата на стълбището друг електрически ключ. Докато се спусках към него, вдигнах дръжката на метлата, от мястото, където беше паднала. Натиснах с краят й ключа и този път той се оказа истински. На тавана на мазето светнаха крушки: слаби крушки — шейсетватови, — но вече можех да изгася фенерчето.
— Кейт! Джейсън!
Ехото отново повтори имената им.
И отново не чух приглушения отговор, който очаквах.
Ориентирах се. Стената, която гледаше към градината зад къщата, се падаше от лявата ми страна. Но на нея нямаше врата, само някакъв висок предмет, приличащ на етажерка за книги, върху който имаше буркани с консервирани праскови и круши. Разгледах я от различни ъгли, търсейки друг капан. Отстъпих предпазливо наляво и я натиснах с дръжката на метлата.
Етажерката се отмести.
Показах главата си на няколко инча от ръба й и надникнах в отвора. Тунелът беше дълъг около петнайсет фута. Тук бетонът беше гладък и изглеждаше сравнително нов. Пити беше изкопирал замисъла на Орвал Дант, само че, за разлика от него, беше направил и тавана от бетон.
В края на тунела имаше обкована с метал врата. И тя беше снабдена с въртящо се резе, но то нямаше врътка, с която да отворя вратата. Вместо това имаше ключалка и аз нито за миг не се усъмних, че тя е заключена.
Исках да се втурна към вратата, но се поколебах. Защо му беше притрябвало на Пити да хвърля допълнителни усилия да строи тунел, вместо да изгради килията непосредствено до самата къща? Последният вариант беше по-бърз и по-лесен. Беше ли се придържал Пити сляпо към замисъла на Орвал? Или тунелът съдържаше допълнителен капан?
Огледах голите под, стени и таван, но не забелязах нищо подозрително. Вече се канех да извикам отново имената на Кейт и Джейсън, когато внезапно проумях ролята на тунела. Ако някой непознат влезеше в мазето, Кейт и Джейсън щяха да са твърде отдалечени, за да го чуят или да бъдат чути.
Но как щях да отворя вратата? Като видях, че пантите й се намират от страната на тунела, аз се насочих надясно, към тезгяха. Грабнах чук и длето…
И замръзнах, понеже чух някакъв звук.
Нещо капна. В абсолютната тишина на мазето едва доловимият звук прозвуча съвсем отчетливо. Задържах погледа си върху мивката, но кранчетата й изглежда бяха затегнати здраво. От тях не капеше вода.
Кап. Завъртях се, опитвайки се да определя посоката, от която беше дошъл звукът. Кап. Кап. Равномерен звук. Постоянен.
Насочих вниманието си към пространството под стълбището. Върху една тръба, която се подаваше от стената. Кап. Кап. После долових миризмата. Кап. Бензин. Процеждаше се от тръбата и се разстилаше по бетонния под. Изтичането му навярно бе започнало, когато натиснах фалшивия електрически ключ. Последният капан на Пити. Ако другите пропаднеха, когато на пода се събереше достатъчно бензин, той щеше да се възпламени от скрит детонатор. Къщата и нарушителят, доказателствата против Пити — всичко щеше да бъде унищожено.