Стиснах чука и длетото и се втурнах в тунела. Трескавите ми стъпки отекнаха между бетонните стени. Пробвах дръжката и се уверих, че вратата е заключена. Поставих върха на длетото под главата на нита на една от пантите и, като я ударих с чука нагоре, го извадих от гнездото му. Нитът издрънча на пода. Повторих същата операция с другите два нита и започнах да дърпам вратата откъм пантите, напъвайки се да я отворя.
— Кейт! Тук съм! — Заблъсках по вратата. — Джейсън, аз съм баща ти! Ще ви измъкна оттук!
Но те не потропаха по вътрешната страна на вратата. Нямаше приглушени викове в отговор.
Вратата не помръдваше. Погледнах резето с надеждата, че ще успея да го отворя с отвертка и да разглобя ключалката, но Пити беше изпилил главите на болтовете му.
С длетото и чука ударих по стената непосредствено до резето. Разхвърчаха се парченца бетон. Ударих по-силно и ръцете ме заболяха. Този път отломките бяха по-големи. Тревожех се, че мога да причиня искри, които да подпалят бензиновите изпарения, но нямах избор. Трябваше да направя нещо, каквото и да е, преди къщата да експлодира. Надявах се да оголя езика на резето, но вместо това се натъкнах на солидна метална втулка, в която се намираше езикът. Доколкото ми беше известно, такива втулки понякога биваха зазидани на няколко фута навътре в стената. Щеше да ми трябва цял ден, за да изкъртя толкова много бетон.
Изтичах обратно при дърводелския тезгях и прегледах инструментите над него за железен лост. Такъв нямаше. Завъртях се към лопатата и мотиката, облегнати до тезгяха, търсейки брадва, с която да си пробия път през облицованата с метал врата.
Такава нямаше.
Миризмата на бензин се беше засилила. Видях парче тръба, дълго три фута, навярно хартисало от някой капан. Погледнах отново към инструментите над тезгяха, после върнах погледа си върху тръбата и в края на краищата я грабнах. Втурнах се в тунела, полузадушен от бензиновите пари. Взех чука и длетото и се захванах да къртя бетона до средната панта на вратата. Пак се разхвърчаха отломки. Без да обръщам внимание на болката, замахнах с чука още по-ожесточено. Пропуснах длетото. Улучих юмрука си, изкрещях, пренебрегнах кръвта, която шурна от кокалчетата ми, и ударих длетото с още по-голяма сила. Когато направих достатъчно голяма дупка, захвърлих чука и длетото, мушнах вътре тръбата и я натиснах с цялата си тежест. От усилието се облях в пот. Внезапно вратата помръдна. Напрегнах се. Пролуката се разшири. Залитнах и едва не паднах, защото вратата изведнъж се премести с трясък, разкривайки достатъчно голяма пролука, през която да се промуша в подземната килия.
17
„Моля те, господи, нека да са живи“ — помолих се наум.
Вмъкнах се, залитайки, в стая с размерите на гараж. Една жена и едно момче се свиха, опитвайки се да се отдръпнат колкото се може по-далеч от мен. На китката на всеки от тях имаше желязна халка, свързана с дълга пет фута верига за друга халка, закована за стената.
— Кейт! Джейсън!
Те изглеждаха замаяни. Зениците им бяха неестествено големи и заемаха целия ирис. За това би могло да има само едно обяснение. Гейдър ми беше казал, че едно от многобройните престъпления на Лестър Дант е продажбата на наркотици. Сведох поглед към нещо, което бях преобърнал при нахлуването си в стаята. Тенекия. От нея бяха изпаднали празни шишенца и употребявани спринцовки.
„Копеле мръсно, ти си ги дрогирал!“ — изкрещях вътрешно.
Кейт и Джейсън продължаваха да се свиват. Бяха облечени в дрехи, които човек облича, когато ще ходи на църква. Кейт носеше тъмни пантофки, дълга до коленете, скромна синя рокля и панделка в същия цвят на главата си. Джейсън беше пременен в ниски черни обувки, черни панталони, бяла риза и папийонка. Косите им бяха грижливо сресани в непривични за тях прически, които подсказваха, че ги е ресал някой друг. Лицата им бяха бледи, с хлътнатини под очите. На устните на Кейт имаше размазано червило.
Единствената мебел в стаята беше легло, на което те, изглежда, бяха лежали, преди да изпаднат в ужас от шумното ми нахлуване.
— Кейт, това съм аз! Брад!
Те се отдръпнаха отчаяно от мен.
— Джейсън, аз съм твоят баща!
Стенейки, момчето се сгърчи назад, като опъна веригата си докрай.
Те никога не ме бяха виждали с брада. И наркотиците бяха замъглили до такава степен съзнанието им, че не можеха да ме разпознаят. Единственото, което знаеха, беше, че бруталното ми нахлуване ме превръща в заплаха за тях.