Забих нокти в пръстта, но продължих да се свличам към пода на мазето. За да спра пропадането си, разперих лакти от двете страни на рамката на прозореца. Дънките ми се съдраха в бетонната стена, докато се опитвах да издрапам с колена нагоре. Въпреки вятъра, който вееше в лицето ми и пушека, който извираше покрай тялото ми навън, усетих миризмата на бензина.
Сграбчих друг клон и изтеглих тялото си педя по педя през прозореца. Но катарамата на колана, на който висеше кобурът ми, се закачи за перваза. Помъчих се да повдигна хълбоци, за да освободя токата. Чух я как стърже по бетонната стена. Глътнах корем, повдигнах хълбоци колкото се може повече, усетих, че катарамата се откачи и, като удвоих усилията си, започнах да се измъквам през прозореца. Измъкнах хълбоците си. После бедрата си. Щом се озовах на ръце и колена, се изправих.
Когато изскочих тичешком от храстите, които обграждаха къщата, усетих как мускулите ми направо горят от притока на адреналин. Видях пикапа на Пити, чието завръщане не бях чул заради закованите върху прозореца дъски. Кейт и Джейсън не се виждаха никъде, но аз бях сигурен, че въпреки размътените си от наркотиците мозъци, те са се ориентирали в обстановката достатъчно, за да побягнат в противоположна на пикапа посока. Обърнах се, готов да хукна след тях към задната част на къщата, да пресека сечището и да се скрия в гората…
И открих, че Пити стои на десет фута от мен с насочена към гърдите ми ловна пушка.
Той се тресеше от гняв.
Нямаше да успея да извадя пистолета си и да го застрелям, преди да натисне спусъка. А дори и да успеех, моят деветмилиметров куршум можеше да не го убие, докато от десет фута разстояние съчмите от неговата пушка със сигурност щяха да раздробят гръдния ми кош.
— Чакай, Пити! — Понеже бях с брада, не можех да съм сигурен, че ме е познал. — Това съм аз! Брад!
Но още преди да извикам, той беше присвил очи. Изглеждаше объркан. Помъчи се да различи чертите ми под брадата и накрая разбра кой съм.
Вятърът беше толкова силен, че едва чух, когато промълви:
— Брад.
— Чуй ме! Те казаха ли ти кой е Лестър? — Надявах се, че въпросите ми ще забавят стрелбата му, понеже не ми хрумваше нищо друго. — Знаеш ли защо са те отвлекли?
— Лестър — промърмори Пити.
— Орвал и Юнис казаха ли ти, че Лестър е бил единственото им дете? Той е умрял!
От прозореца на мазето извираше дим.
Трябваше да се отдалеча от него, като продължавам да забаламосвам брат ми.
— Казаха ли ти, че са полудяли от скръб?
Къщата щеше да експлодира всеки момент.
— Предишните три деца на Юнис са умряли при раждането им! — Започнах да отстъпвъм малко по малко към гората. — Останалите членове на клана Дант били мъртви! Юнис не е можела да зачене повече. Лестър е бил единственият им шанс да продължат семейната линия!
Пити завъртя цевта на пушката отново към мен:
— Лестър.
Докато пушекът се сгъстяваше, аз се придвижих още по-близо до дърветата.
— Те са искали отчаяно да го заменят с друго дете! Но не са можели да го направят в Броктън! Градът е бил твърде близо до дома им! Имало е вероятност някой да ги разпознае!
Пити ме последва, без да отмества цевта на пушката от гърдите ми.
— Така че са излязли с колата си на междущатския път и са тръгнали от град на град! Чакали са бог да им даде знак, да постави на пътя им момче на същата възраст! Пътували са от град на град! След сто мили са навлезли в Охайо! Минали са през Кълъмбъс! Дошли са в Удфорд! Никога няма да узнаем какво ги е накарало да напуснат междущатския път, за да отидат там! Сигурно са видяли нещо, което са сметнали за божи знак! Минали са по една улица, после по друга, завили са зад един ъгъл и ето те и теб, съвсем сам, каращ колело по пуста улица!
— „Можеш ли да ни кажеш как да стигнем до междущатския път?“ — Пити произнесе тези думи с неописуема горчивина. — „Вярваш ли в бог? Вярваш ли в края на света?“
Пушекът, който извираше от мазето, беше станал още по-гъст. Подуших го и направих нова крачка към дърветата.
Той ме последва с пръст върху спусъка.
— Те са те отвлекли, затворили са те в онази подземна стая, казали са ти, че вече се казваш Лестър и са те наказвали всеки път, когато не си се държал като техен син!
— Лестър.
Стори ми се, че от прозореца се подават пламъци.
— „Този мой син умря и сега отново е жив; той беше изгубен и после намерен.“ Лука, петнайсет, двайсет и четири — изрече Пити.