От лявото ми рамо капеше кръв. Чувствах се замаян. Огънят всеки миг щеше да ме настигне. Горещината ме тласкаше напред, подтиквайки ме да вървя по-бързо.
Бях толкова зает да се взирам в движещия се на талази дим за някаква следа от Пити, че не обръщах внимание къде стъпвам. Стръмният бряг на потока бе висок почти два метра. Щях да падна във водата, ако един елен не бе изскочил от пламъците от дясната ми страна. Аз се вцепених от изненада, а той профуча с трясък край мен, стовари се в ниското, прецапа потока и скочи на отсрещния бряг.
Спуснах се бавно до водата и усетих полъх на свеж въздух. Рекичката беше плитка. Прецапах я, без да си давам сметка, че ще намокря туристическите обувки и чорапите си, зает от мисълта къде ли може да е Пити. Вдясно от мен, надолу по течението, някаква сянка се раздвижи сред дима. Вече се канех да стрелям, когато ми хрумна, че тя може да е както на Пити, така и на Кейт.
Не натиснах спусъка, но продължих да държа сянката на прицел. Пушекът щипеше очите ми, докато се взирах да различа по-добре очертанията на фигурата.
В следващия момент тя изчезна. Който и да бе, се бе покатерил на брега на рекичката и се бе скрил в гората. Последвах примера на фигурата, изкачих с усилие стръмния склон и навлязох в задимен гъсталак, като се оглеждах да я зърна отново.
Не спирах да мисля за нея. Ако беше Кейт, не трябваше ли да видя още една, по-малка сянка до нея, тази на Джейсън?
Не и ако той беше от другата й страна.
Трябваше да бъда сигурен, преди да дръпна спусъка. Докато криволичех между дърветата, примигнах, за да прогоня сълзите от раздразнените си от дима очи и се загледах към неясните очертания на гората вдясно от мен. Нещо се движеше. Зърнах брадата на Пити. Той вдигна ловната си пушка. Натиснах спусъка.
Внезапно ме заслепи огнено зарево, което, тласнато от силен порив на вятъра, профуча над главата ми. Дърветата и храстите пред мен избухнаха в пламъци. Почувствах как горещата вълна опърли косата ми и залитнах назад, загубвайки равновесие. Строполих се на брега на рекичката точно върху раненото си рамо. Стиснах зъби, за да не изкрещя, претърколих се до потока и се стоварих болезнено в плитките му води.
Изправих се с огромно усилие. Изпуснах компаса и не можах да го намеря. Не че сега той можеше да ми бъде от полза. Пред мен и зад мен бушуваше пожар, предполагах, че Пити е някъде от дясната ми страна, така че единствената безопасна посока, в която можех да поема, бе наляво, по течението на рекичката. Нямах представа дали бях улучил брат ми. Но ако не бях, той сигурно щеше да потърси убежище във водата, а това означаваше, че ще тръгне към мен. Не ми оставаше нищо друго, освен да потърся някой завой, да се скрия там и да го нападна от засада.
Не си спомнях колко пъти бях стрелял. Пистолетът ми навярно бе почти празен. Като се мъчех да овладея треперенето на ръцете си, натиснах копчето отстрани, изхвърлих пълнителя, извадих резервния петнайсетпатронен пълнител от торбичката на колана ми и го заредих, готов да продължа стрелбата.
Пред погледа ми падна сива пелена. Димът се сгъсти и взе да не ми достига въздух, тъй като огънят поглъщаше кислорода. Страхувайки се да не припадна, продължих пътя си край потока, като се стараех да вървя по брега, за да не вдигам шум във водата. От загубата на кръв се чувствах още по-зашеметен. Не можех да контролирам краката си и ту цопвах в потока, ту се подхлъзвах на разкаляната пръст.
Горещият въздух пареше в ноздрите ми. Свих зад един завой, надвисналият бряг ме предпазваше от бушуващите вдясно пламъци. Минах още един и в лицето ме блъсна хладен въздух. Бях стигнал до участък от гората, който още не бе засегнат от пожара. Прохладата ми се стори най-прекрасното нещо, което някога бях усещал. Вдишвах с пълни гърди с надеждата, че мислите ми ще се прояснят и ще се отърва от тъмните точици, които подскачаха пред погледа ми.
Когато чистият въздух прогони сивата пелена пред очите ми, внезапно спрях, виждайки два чифта отпечатъци от стъпки в калта. Едните бяха на възрастен човек. Другите — детски. Те следваха течението на потока също като мен.
Кейт и Джейсън.
Извърнах се при плясъка на нечии забързани стъпки във водата зад гърба ми. Прицелих се, но вместо Пити, пред мен изскочи едно паникьосано куче, което скоро се изгуби надолу по потока. Въздухът отново се сгорещи. Пламъците настъпваха.
Затичах се натам, накъдето водеха следите. Натъкнах се на дърво, което бе паднало напреки на речното корито. Промуших се под него, изправих се от другата страна и от устата ми се изтръгна стон, когато нещо тежко се стовари върху челото ми. От удара политнах назад и се блъснах в дървото.