Замаян, аз се отпуснах на колене във водата. По лицето ми се стичаха тънки струйки кръв. Опитах се да фокусирам замъгления си поглед.
С обезумели от наркотика очи, Кейт стоеше надвесена над мен с дебел като сопа клон, готова да ме удари отново. Джейсън се криеше зад нея.
— Недей, Кейт! — Ужасих се от факта колко хладно прозвуча глухият ми глас. — Недей! Това съм аз.
— Копеле такова!
Успях да вдигна дясната си ръка, преди да ме цапардоса повторно. Тоягата се стовари под лакътя ми, което намали малко силата на удара, но въпреки това болката, която прониза ръката ми, беше неописуема и се уплаших, че е счупена.
Пистолетът ми тупна на брега.
— Недей, Кейт, това наистина съм аз! Брад!
— Брад! — изкрещя тя и отново замахна с клона.
Хвърлих се надясно, като едва избегнах удара. Тоягата се стовари във водата. Кейт замахна отново. Аз се претърколих, а тя продължи да размахва импровизираната си сопа.
Изведнъж зяпна при вида на нещо зад гърба ми.
Проследих погледа й.
Лицето на Пити се подаваше над поваленото през потока дърво. Челото му беше покрито със сажди. Косата и брадата му бяха обгоряли. Ризата му беше почерняла от дима. От една рана на лявото му рамо, където, изглежда, го бях улучил, когато бях стрелял за последен път, течеше кръв.
Пушката му беше облегната на падналото дърво и цевта й сочеше към нас.
Джейсън отстъпи назад.
— Ако знаеш кое е добре за теб, синко, не прави друга крачка — каза му Пити.
Аз лежах по гръб в потока. Дясната ми ръка беше безпомощна, по всяка вероятност счупена от удара на Кейт. Надупчената ми от сачми лява ръка ме болеше не по-малко, но поне можех да я движа. Като се потях от усилието, започнах да опипвам колана си за ножа.
Джейсън направи нова крачка назад.
— Слушай какво ти казва баща ти — обади се Пити. — Остани на място.
Джейсън отвори уста в безмълвен вик.
После извика Пити, защото се претърколих под дървото и забих ловджийския нож в бедрото му. Усетих как острието остърга костта. Той политна назад, а пушката му гръмна. Сачмите изсвистяха край главата ми. Не! Ужасен от мисълта, че те може да са улучили Кейт и Джейсън, забих ножа повторно в бедрото на Пити. Когато кръвта му плисна върху мен, замахнах още веднъж, този път към слабините му.
Но той удари с приклада на пушката си надолу и уцели раненото ми рамо. Понеже едва не изгубих съзнание от болка, намерих сили да направя само едно — блъснах се в краката му с цялата си тежест и го съборих във водата. Пропълзях върху него и замахнах с ножа към лицето му, но Пити ме отхвърли от себе си и ме стисна за гърлото с такава сила, че си помислих, че ще го смачка.
Обгърна ни дим. Огънят се приближаваше към нас с пращене. Забих ножа в раненото му рамо. Пити падна в агония назад и се просна до пушката, която одеве бе изпуснал. Сграбчи я, изхвърли гилзата на последния изстрелян патрон и натисна спусъка.
Хвърлих се назад в очакване на изстрела, който щеше да раздроби гръдния ми кош, но от пушката се чу само изщракване. Беше празна. Пити изрева и замахна да ме удари с нея, но загубата на кръв го беше омаломощила. Прикладът отскочи от крака ми. Болката в лявата ми ръка се беше увеличила, а подвижността й — намаляла, затова, когато замахнах на свой ред с ножа, не успях да го улуча.
Някой стреля в калта до нас.
Обърнахме глави по посока на изстрела.
Кейт беше пропълзяла под падналото в потока дърво. В ръката й се тресеше пистолетът, който бях изпуснал. Тя се опитваше да овладее треперенето и явно се канеше да стреля пак. По принцип в стрелбата с оръжие от близко разстояние няма нищо сложно. И въпреки че не разбираше нищо от пистолети, Кейт трябваше само да насочи дулото към някой от нас и да натисне спусъка.
Но тя беше дрогирана и вече бе пропуснала веднъж, а сега се концентрираше и очите й проблясваха мрачно над хлътналите й страни. Двойнственият образ на нейния кошмар — двама души с облика на Пити, двама души с облика на Брад — сигурно заплашваше да съсипе напълно разсъдъка й.
— Помогни ми — каза й Пити. — Дойдох тук да те спася. Застреляй го.
Тя се поколеба, после насочи пистолета към мен.
— Моля те, Кейт, недей.
Видях как пръстът й се напрегна върху спусъка.
— Застреляй го — повтори Пити.
— Обичам те, Кейт.
— Аз съм твой съпруг. Направи каквото ти казвам — изръмжа Пити.
Тя завъртя дулото към него и го застреля в лицето.
После пристъпи напред и натисна отново спусъка, но този път не улучи. Приближи се още, докато не застана над окървавеното тяло, и го простреля в гърдите. Следващият куршум разкъса гърлото му. Кейт не беше се целила нарочно в тези места, просто люшкащото се дуло беше сочило към тях по време на изстрелите. Тя продължи да стреля, пак и пак, от разстояние, от което бе невъзможно да пропусне, в рамото, колената, слабините на Пити, правейки трупа му на решето, докато побиращият петнайсет патрона пълнител не се изпразни и затворът на пистолета остана да стърчи назад.